Бойната арена

[Серена Калахан]

Арената е безспорно най-интересното място от целия обучителен курс на един дракон. Тук драконите се учат на основните за един дракон атаки + една специална, която всеки различен вид притежава. Уроците отново са 20, но тъй като при бойните умения се учат основните 4 атаки, когато взимате повече уроци не учите други, а просто затвърждавате уменията си, като с всеки урок противниците ви стават по-трудни... Те винаги са с едно ниво над вас, но не са обучени добре и не знаят последната атака на вида си, въпреки че драконите от 5-то ниво нагоре я знаят, поради което побеждаването им става по-трудно. От 10-то ниво нагоре пък знаят и допълнителни атаки, там са най-трудни. Основните 3 атаки са - Раздиране (5 щета), Бълване на огън (20 щета) и Бълване на отрова (10 щета).
Специалните атаки на различните дракони са както следва:
Бял Дракон - Киселинна атака - 50 щета (Изгаря кожата и вътрешностите, разяжда тялото)
Червен Дракон - Хипноза - 30 щета (Защото е много трудно да се задържи противника в нея, но пък за сметка на това, тази атака нараства с 15 на всяко ниво, а не с по 10 както на останалите... Хипнотизира противника, и го обездвижва...)
Черен Дракон - Силово Прехвърляне - 60 щета (Тази атака може да порази всичко, не само дракони... изпива силите им, и ги добавя към собствените сили на дракона, който я използва.)
Морски Дракон - Водовъртеж - 55 щета (Завърта противника в кръг от вода и го дави, изискват се чудесни плавателни умения, за да се измъкнеш от тази атака.)
Син Дракон - Замразяване - 45 щета (Замразява противника, но не му причинява физически увреждания, само като парализа за известно време, и дори не действа на всички дракони, а само на по слабите, освен ако дракона правещ магията не е много силен.)
Огнен Дракон - Огнено въже - 55 щета (Завързва противника с въже от огън, невъзможно да се измъкнеш без трайни увреждания и изгаряния.)
Лилав Дракон - Светкавица - 70 щета (Призовава светкавица, която удря противника).

[Елвира Голдлийф]

Елвира и Селесте дойдоха в бойната арена. На жената това място ѝ хареса. Никога не беше виждала дракони да се сражават и любопитството ѝ надделя над всичко останало. Една жена се приближи до Елвира и драконът ѝ и пожела талона ѝ. Чернокосата жена ѝ го подаде и треньорката разреши на огнения дракон да пристъпи на бойното поле. Елвира и треньорката седнаха на скамейката.
- Нали няма да ѝ се случи нещо?
- Има риск да пострада, това са дракони, госпожице. Тя ще усети, когато е в опасност и би трябвало да направи всичко възможно, за да избегне атаките. Имайте малко вяра в дракона си.
- Не ми казвайте в какво да вярвам, моля Ви. - отвърна Елвира и се втренчи в центъра на арената.
Срещу Селесте щеше да се изправи бял дракон. Чернокосата жена нямаше никаква представа какво трябва да се случи, затова наблюдаваше безмълвно случващото се.
Противникът на Селесте не чакаше втора покана. Той веднага се втурна срещу огнения дракон, опитвайки се да го раздере с ноктите си. Драконът на Елвира избегна атаката на косъм. Огненият дракон наблюдаваше противника си, надявайки се да предвиди следващото му движение. От устата на белия дракон започна да капе зелена течност и Елвира закри устата си с ръка, опитвайки се да задържи съдържанието на стомаха си, където трябва.
- Не, това не е, което си мислите. Във всеки дракон има известно количество отрова. Атаката се нарича "Бълване на отрова".
- Интересува ме кога Селесте ще научи тези атаки.
Треньорката вдигна рамене и Елвира се вгледа в драконите. От едно от крилата на белия дракон течеше кръв и чернокосата жена се учуди какво става. Селесте явно бе научила Раздиране.
Огненият дракон придоби смелост и се издигна във въздуха, след което отвори пастта си. От ноздрите ѝ излизаше дим и след секунди, тя избълва огън срещу противника си. Елвира се усмихваше от скамейката и продължаваше да наблюдава битката. Белият дракон не изглеждаше особено доволен. Той изрева срещу Селесте и се нахвърли срещу нея, опитвайки се отново да я раздере. Селесте контраатакува с бълване на отрова.
- Нямат ли умение, което да бъде уникално за вида им?
- Имат, разбира се. С това темпо, драконът Ви скоро трябва да го научи.
На Селесте наистина не ѝ отне много време да научи умението на вида си. Елвира дори не разбра как се зароди това Огнено въже, в което беше хванат противникът на дракона ѝ. Белият дракон рухна на земята, неспособен да продължи битката. Треньорката обяви Селесте за победител и Елвира се изправи на крака, ръкопляскайки.
- Не биваше да подценявам тези същества. - тихичко си каза Елвира.
Селесте се приближи до господарката си и тя погали муцуната ѝ, поздрави я за добрата работа, след което се качи на гърба ѝ и драконът се издигна във въздуха.

Селесте се научи да се бие, 1-ви урок, също така получава и 20 опит.

[??? ???]

Най-после, бе дошъл ред на най-интересния урок - този в бойната арена.
- С този урок приключваме тук, Гоуст. Ще отидем да ловуваме истинска плячка, след което ще изпълним следващата част от нашия малък план. - злокобен смях проехтя в арената. Скоро треньорът дойде и подкани Гоуст да го последва на самото бойно поле. Противникът бе червен дракон, който ръмжеше и нямаше търпение да започне битката.
Отначало Гоуст действаше плахо, отстъпвайки и избягвайки атаките на противника си. Червеният дракон се нахвърли с издадени напред нокти срещу Гоуст, който използва току-що наученото на урока по летене, за да се извиси и да избегне поредната атака. На свой ред, спускайки се обратно на полето, той се хвърли срещу врага с нокти и го раздра. Не причини кой знае какви щети, но поне научи една от атаките си - Раздиране.
Черният дракон си пое въздух, сетне издишвайки, успя да го превърне в малко пламъче огън. Непознатият гледаше всяка минута от битката, почти неотделяйки очи от двата дракона. Противникът на свой ред избълва огън, но Гоуст отново успя да се отмести точно навреме. Наблюдавайки правилният начин за издишване, той на свой ред успя да избълва силни пламъци, с което обгори задните лапи на червения дракон. Сетне Гоуст се закашля и от устата му започна да излиза зелена течност, която при допир с полето, разяждаше части от него.
Лилавите зеници на тъмната фигура се разшириха.
- Какво се случва? - попита той.
- Не се тревожете, това е част от уменията на всеки дракон. Просто разбра как да избълва отрова - те всички го умеят, макар някои видове да притежават доста по-силна отрова. Драконът Ви се справя добре.
Непознатият се подсмихна самодоволно, може би този щеше да продължи да живее дори и след приключването на урока на Гоуст.
Самият Гоуст обаче започваше да се отчайва. Каквото и да стореше, не успяваше ефективно да повали противника си. Изглеждаше сякаш той самият започваше да се изморява и скоро ще загуби, а искаше да бъде от полза на господаря си. Втренчи се в червения дракон и усети как получава страхотен прилив на енергия. Изглежда бе успял да изпълни специалното си умение - силово прехвърляне, което чрез силата на съзнанието на черния дракон, бе успяло да "изпие" силите на неговият враг. Не след дълго червеният дракон се строполи на полето и треньорът скокна вътре, за да обяви Гоуст за победител. Тъмната фигура плесна с ръце, най-сетне драконът му бе приключил с уроците и бе готов за истински битки.

Гоуст се научи да се бие, 1-ви урок, също така получава и 20 опит.

[Афсол Фингел]

Афсол и Фрея дойдоха в бойната арена и мъжът се намести на една от пейките. Треньорът се приближи до него и мъжът му връчи талона си. Противникът на Фрея бе червен дракон и господарят ѝ нямаше търпение да види тази битка.
- Противникът на Фрея опитен ли е? - полюбопитства Афсол.
- Да, знае атаките си. - отвърна треньорът и по лицето на Афсол се изписа притеснение.
Червеният дракон изрева срещу синия и Афсол се втренчи в тях. Фрея отстъпваше назад, опитвайки се да разгадае движенията на противника си. Противникът нападна с раздиране, но синият дракон успя да избегне атаката на косъм. Самата тя се опита да контраатакува с раздиране, но не ѝ се получи. Ноктите ѝ не се показаха и тя бързо отстъпи назад.
Червеният дракон отново изрева срещу противника си и отново се нахвърли срещу него с раздиране, но отново не му се получи. Фрея отвори паст и от там излезе кълбо дим. Тя отново се опита да избълва огън и този път димът се възпламени. Афсол се усмихна, гледайки как червеният дракон се гърчи в пламъците. Фрея на свой ред изрева срещу врага и се издигна във въздуха, след което се спусна бързо, раздирайки гърба на червения дракон.
- Раздиране ли научи? - учуди се Афсол.
- Да. - отвърна треньорът, без да отлепя очи от битката.
Червеният дракон изглеждаше повече от разярен. Той изрева силно срещу горката Фрея и отново избълва огън, но тя се издигна във въздуха и така избегна атаката му. Самата тя се опита да контраатакува, но от пастта ѝ не излезе нищо друго, освен някаква зелена течност. Афсол стана на крака и се обърна към треньора.
- Прекратете битката! Нещо се случва с дракона ми!
Треньорът въздъхна.
- Всички новаци реагират така. - намуси се той. - Драконът Ви е добре. Използва друго свое умение - бълване на отрова, милорд.
- Т-така ли? Аз не знаех, че те... могат.
- Всички дракони могат да бълват отрова, а при някои дори е по-силна.
Афсол седна обратно на мястото си и се загледа в дракона си, който обикаляше около противника си. Червеният дракон очевидно не се чувстваше комфортно от това и ръмжеше срещу Фрея, на която не ѝ пукаше. Синият дракон избълва успешно отрова, която се пропи в раните на противника и той изрева от болка. Драконът на Афсол се издигна във въздуха и направи нещо, което вцепени противника му.
- Какво е това? - учуди се мъжът.
- Специалното умение на дракона Ви - Замразяване.
Не след дълго, атаката на Фрея бе прекъсната и червеният дракон рухна на земята. Треньорът застана в центъра на арената и обяви Фрея за победител. Афсол беше много доволен.

Фрея се научи да се бие, 1-ви урок, също така получава и 20 опит.

[Ария Шварцвалд]

"Отстъпи ми мястото, тъпачке!", извика Ария. "Аз ще наблюдавам битката."
Лидия въздъхна и отстъпи мястото си на другото си аз. Ария набута талона, който държеше в ръката на треньорката, която го взе и помоли Локи да я последва. Лилавият дракон застана в центъра на арената и зачака противника си. Противникът на Локи беше бял дракон.
- Е, - обърна се тя към треньорката. - няма ли да започват?
- Имайте търпение, милейди. - отвърна тя. - Драконът Ви вероятно очаква да види как ще се справи противника му.
Какво си беше казала? Тези същества бяха изключително безполезни, въпреки че драконите, които видя на онзи лов, бяха доста силни. "И нашият ще бъде силен, Ария."
- Ти си затваряй устата. - изсъска момичето.
Треньорката я изгледа учудено, но нищо не и каза. Белият дракон изрева срещу Локи и го нападна с бълване на огън, но лилавият дракон избегна успешно атаката му. Локи на свой ред се опита да нападне противника си, опитвайки се да използва атаката, която той беше използвал, но не му се получи. Ария започна да се смее. Този дракон трябваше да бъде в някой цирк. Локи извади ноктите си и раздра опашката на врага си.
- О, поне нещо научи. - измънка Ария.
Белият дракон изрева от болка и тръгна да напада лилавия дракон с бълване на отрова. Очите на Ария се разшириха от учудване. Не беше виждала подобно нещо. Драконът и се опита да направи същото и успя. От устата му започна да се стича зелената течност, която той насочи срещу белия дракон. Белият дракон контраатакува с бълване на огън, но Локи се издигна във въздуха и избегна атаката. Пламъците обаче се насочиха към публиката и Ария трябваше да смени мястото си.
Лилавият дракон отново се опита да избълва огън и този път успя. Пламъците обхванаха крилете на противника му и Ария се зарадва.
- Има ли още? Възнамерявам да си вървя вече.
- Трябва да научи специалното си умение, милейди. - отвърна жената. - Дайте му време.
Ария въздъхна и се върна на мястото си. Белият дракон нападаше Локи с всички атаки, на които беше способен, а лилавият дракон ги избягваше, не знаейки какво да стори. Белият дракон притисна Локи в един ъгъл и драконът на Ария се сви от страх.
- Знаех си аз. - каза на себе си момичето. - Безполезни са.
Белият дракон изрева срещу лилавия, който очакваше смъртта си. Драконът затвори очи, след което се случи нещо странно. Сякаш от нищото се призова светкавица, която порази белия дракон. Треньорката уведоми Ария, че драконът и е научил специалното си умение, след което стана от мястото си и застана в центъра на арената. Жената обяви Локи за победител и го поздрави за битката. Момичето не беше особено очаровано.
- Това беше най-скучната битка в живота ми. - въздъхна тя. - Сигурна ли си, че ни трябва дракон?
"Ария, стига. Той се справи добре.", отвърна Лидия в съзнанието и. Ария не каза нищо повече. Може би можеше да използва Локи срещу Силиа. Да види как принцесата бива изядена от дракон щеше да и донесе огромно удоволствие.

Локи се научи да се бие, 1-ви урок, също така получава и 20 опит.

[Лилит ле Бланк]

Аеолиан и Лилит дойдоха в бойната арена. Жената беше впечатлена от мястото, нямаше търпение да види битката. Една жена се появи до нея и Лилит я изгледа от главата до петите. Имаше хубаво тяло, поне така ѝ се стори.
"Талонът Ви, госпожице.", изрече другата жена и подаде ръка.
Лилит пъхна талона в ръката ѝ, след което треньорката я помоли да я последва. Червенокосата жена изпълни искането като послушно кученце, което получаваше команда от стопанина си. Седна на една от пейките и се втренчи в другата страна на арената. Това, което видя... Оргия! Времето, което прекара на езерото с онзи мъж не ѝ беше достатъчно. Аеолиан беше призована да застане в центъра на арената, а след това се появи и противника ѝ - морски дракон.
Лилит сключи пръсти и подпря брадичката си върху тях, наблюдавайки двата дракона. Морският дракон изглеждаше по-опитен от Аеолиан, която отстъпваше назад. Противникът на лилавия дракон се втурна срещу него, опитвайки се да раздере крилата му, но Аеолиан успя да избегне атаката.
"Аз трябва ли да ѝ дам някаква команда?", попита накрая Лилит.
"Не. Драконът Ви сам трябва да се научи да се бие.", отвърна треньорката и се усмихна.
Аеолиан се опита да атакува по същия начин, по който и морския дракон. Тя се издигна във въздуха и нападна врага си. Успя да раздере една от лапите му. Морският дракон изрева от болката, която усети и избълва огън срещу лилавия дракон. Аеолиан успешно избегна и тази атака, опитвайки се да направи същото нещо. От пастта ѝ обаче излезе зелена течност.
"Това какво е?", Лилит обърна поглед към треньорката.
"Отрова е.", отвърна жената. "Всички дракони имат."
Лилит кимна и впери поглед в двата дракона, които ревяха един срещу друг. Отровата беше полепнала по тялото на морския дракон. Аеолиан отново се издигна във въздуха и се опита да избълва огън. Стопанката ѝ се зарадва вътрешно, когато видя това да се получава.
"Битката свърши ли?", попита Лилит.
"Не, госпожице. Драконът Ви все още не е научил специалното си умение.", отвърна жената.
Тъкмо изрече това и силен тътен отекна във въздуха. Светкавица беше поразила морския дракон, от който се издигаше пара.
"Е, мисля, че свърши.", изрече Лилит и се засмя.
Треньорката кимна и обяви Аеолиан за победител. Лилит беше щастлива, че за толкова кратко време, успя да обучи дракона си. Жената благодари на треньорката, след което се качи на гърба на дракона си и му нареди да лети.

Аеолиан се научи да се бие, 1-ви урок, също така получава и 20 опит.

[Една Скарсгард]

Една и Ларет дойдоха в бойната арена. Драконът бе помолен да застане в центъра на арената, а Една бе помолена да се присъедини към публиката. До жената седна непознат мъж и тя се обърна към него.
- Носите ли билета си, милейди? - попита той, очевидно разбрал незададения ѝ въпрос.
- Да, ето. - отвърна Една и му връчи билета, който директорката на училището ѝ бе дала. - Какво трябва да прави драконът ми?
- Ще се изправи срещу друг противник и ще открие сам способностите си.
Една бе притеснена, а летенето ѝ се стори като трудна работа. Всички замълчаха и насочиха погледите си към центъра на арената, когато противникът на Ларет се появи. Беше червен дракон и Една преглътна тежко. Силно се надяваше драконът ѝ да се справи и да не пострада.
Червеният дракон започна да напада морския дракон, който за сега избягваше атаките му. Сърцето на Една биеше наистина силно, докато наблюдаваше битката. Тя бе сключила ръце и се молеше на боговете, които знае драконът ѝ да успее да нападне.
Молитвите ѝ очевидно бяха чути, тъй като Ларет отвърна на атаката на противника ѝ. Червеният дракон изрева мощно срещу Ларет, а от крилото му се стичаше кръв.
- Ето, драконът ви научи първата си атака, милейди. - изрече треньорът и се усмихна на Една. - Скоро би трябвало да научи и останалите си атаки.
Противникът на Ларет го нападна с бълване на огън. Една затвори очи и ги стисна, не можеше да понесе гледката на изпепеления си дракон. Тя бавно ги отвори и си отдъхна, когато разбра, че драконът ѝ се е издигнал във въздуха и е избегнал атаката на косъм.
Ларет копираше движенията на противника си. Отвори паст, за да избълва огън, но от устата му излезе само кълбо дим. Червеният дракон избухна в смях и се втурна срещу морски дракон, опитвайки се да го раздере. Морският дракон отвърна на атаката му, раздирайки едната му лапа. Отстъпи назад, след което отново се опита да избълва огън. За огромно щастие, атаката му бе успешна. Огненото кълбо удари червения дракон и тялото му бе обхванато от пламъци.
Една наблюдаваше внимателно битката и вътрешно крещеше за дракона си. Ларет не помръдваше известно време. Скарсгард с право се тревожеше, тъй като от устата му започна да тече зелена течност.
- Какво му стана? - уплашено извика жената. - Направете нещо! С дракона ми се случва нещо!
- Не, съвсем добре е. - започна да се смее треньорът. - Драконът ви се научи да бълва отрова.
- Отрова ли?
- Да. Всички дракони притежават известно количество отрова в телата си.
Една не знаеше за това и си отдъхна. Бе помислила, че драконът ѝ ще умре. Тя отново се загледа в двата дракона. Червеният се опитваше да нападне Ларет и да го рани, но морският избягваше успешно атаките му. След поредната атака от страна на червения дракон, Ларет се издигна във въздуха и по пода на арената започна да се образува вода. Една бе много учудена. Водата прерасна в огромен водовъртеж, който заплашваше да помете всичко по пътя си. Водната стихия засмука червения дракон, който не можеше да се измъкне. След атаката на Ларет, противникът му лежеше разгромен на земята.
- Победител - Ларет. - изрече силно треньорът, за да го чуят всички присъстващи. - Поздравления, милейди. Драконът ви се научи да се бие.
Една бе доволна от този факт. Тя реши да остане още малко в арената, за да може драконът ѝ да си почине.

Ларет се научава да се бие, първи урок, също така получава 20 опит.

[Джулиана Блек]

Джулиана и Серафим дойдоха до бойната арена. Кръвта на момичето се смрази и тя отиде да си намери тихо местенце сред публиката. Белият дракон застана в центъра на арената и се приготви да посрещне врага си. До Джулз се появи една непозната жена.
- Простете. Сигурно съм седнала на мястото ви. - изрече момичето.
- Не. Аз съм треньорката. Имате ли талон?
Джулиана извади талона и го подаде на треньорката. Тя го взе и седна до момичето.
Срещу Серафим щеше да се изправи черен дракон. Драконът на Джулиана започна да ръмжи срещу противника си. Джулз наистина не знаеше какво предизвиква това поведение. Черният дракон се втурна срещу врага си и се опита да го нападне, но Серафим избегна атаката. Белият дракон се опита да раздере противника си, но не успя. Черният дракон започна да бълва огън срещу Серафим, но тя успя да избегне атаката му със съвсем леки наранявания.
Драконът на Джулиана отново се опита да нападне противника си с раздиране и този път успя. Откъсна някои от шиповете върху крилото му и черният дракон изрева от болка. Серафим отстъпи назад и се опита да избълва огън. От пастта ѝ излязоха няколко искри, но нищо повече. Джулз се притесняваше за дракона си.
Нямаше никакъв повод за притеснение повече. Серафим успя да избълва кълбо от огън, което запрати срещу черния дракон. Черният дракон избегна атаката и се обърна към противника си. Серафим се канеше да атакува с още нещо.
Джулз за момент се притесни, когато видя опитите на дракона си да използва друга атака. Накрая, от устата на чудовището започна да капе зелена течност, която то запрати към противника си.
- Драконът ви се научи да бълва отрова. - изрече треньорката.
- Радвам се за нея. - тихо отвърна Джулиана.
Серафим продължи да напада врага си, както и той нея. Накрая, белият дракон успя да избълва странна, рядка течност. Тя започна да разяжда люспите на черния дракон, който ревеше от болка.
- Киселина?
- Да. Специалната атака на дракона ви. - отвърна жената.
Тя се приближи до Серафим и я обяви за победител. Джулз също застана до дракона си. Трябваше много да внимава какво прави, ако не иска тази атака да бъде използвана срещу нея самата.

Серафим се научи да се бие, първи урок, също така получава 20 опит.