Помощ!

[Серена Калахан]

Тамилин беше получила бележка, че трябва да вземе новата си рокля. Тя се издразни изключително много, защото не успяваше да открие двамата си доверени слуги и тръгна сама. Тъкмо отваряше вратата на магазина, когато някой сложи ръка върху устата ѝ, придържайки кърпа, напоена с нещо. Момичето бегло бе отворило очи и бе забелязало, че пътува в някакъв кораб. Когато се събуди напълно, беше завързана в някаква отвратителна и прашна колиба. Сълзи се стекоха от очите ѝ, когато установи, че не може да се развърже.

[Серена Калахан]

Крисчън въздъхна. Беше отвлякъл това момиче по заръка на лейди Моника, но нямаше представа какво да стори сега. Във всеки случай, трябваше да се върне и да ѝ донесе някаква храна, иначе щеше да умре от глад. Той влезе в колибата и забеляза, че Тамилин плаче. Би се почувствал зле, ако не си спомняше точно какво е сторила на горката лейди Мириам и на класа си в гимназията.
- Виждам, че си будна. - тихо изрече той.

[Серена Калахан]

Тамилин се разгневи при вида на мъжа. Естествено, точно както и предполагаше, някой я бе отвлякъл, заради влиятелното ѝ семейство.
- Как смееш да се държиш така с мен? - кресна тя. - Пусни ме веднага, иначе не отговарям какво ще ти се случи, когато татко научи!

[Серена Калахан]

Крисчън се засмя.
- За съжаление, не виждам баща Ви никъде наоколо, милейди. Пък и трябва да Ви уведомя, че вече не се намираме в Кросфайър Муунлайт.

[Серена Калахан]

Зениците на Тамилин се разшириха.
- Какво? - невярващо отвърна тя и смегчи тона си. - Добре, разбирам. Ти командваш сега, нали така? Какво искаш от мен? Златото на родителите ми? Кажи си цената, ще уредя да ти се плати и дори ще бъда така добра да забравя за случилото се.

[Серена Калахан]

Крисчън поклати глава.
- Опасявам се, че златото Ви не ме интересува, нито интересува този, който ми поръча да сторя това.

[Серена Калахан]

Тамилин въздъхна.
- Ясно. Щом не искате злато, значи сте някакви перверзници, които харесват млади момичета. Добре и на това съм съгласна, развържи ме и ще се съблека. Като ми се наситиш, извикай този другия и той да го направи и ме пуснете, защото имам по-важна работа от това да стоя завързана тук.

[Серена Калахан]

Крисчън отново поклати глава.
- Съжалявам, не сте разбрала. Не съм Ви отвлякъл с такава цел.

[Серена Калахан]

Русокосото момиче започваше да се ядосва. Какъв му беше проблема на този?
- Съжалявам, но в това няма грам логика. Аз съм богата, но не искате злато. Млада и красива съм, но не искате секс. Тогава защо ме отвлече? На психично болен ли попаднах?

[Серена Калахан]

- Беше ми наредено да го сторя, да речем че има хора в кралството, които не Ви харесват особено. - отвърна мъжът. - Относно това какво ще се случи с Вас, това зависи от човека, който нареди да Ви сторя това. Не съм получил още инструкции, затова си позволих да Ви донеса малко храна. Осъзнавам, че сте завързана, затова съм склонен да Ви помогна да се нахраните.
След като каза това, той си взе един стол и седна пред момичето.

[Серена Калахан]

Тамилин изсумтя. Храната пред нея изглеждаше отвратително, съвсем далеч от нещата, които по принцип беше свикнала да консумира. Стомахът ѝ обаче къркореше, а и предполагаше, че дори и да упорства, няма да получи друго. Тя се примири и позволи на непознатия да я храни.

[Серена Калахан]

- Чудесно. Оказахте се по-послушна, отколкото очаквах. Трябва да Ви съобщя и друго. Понеже няма как да Ви оставя без надзор, а утре трябва да присъствам на едно парти, ще се наложи да Ви взема с мен. Разбира се, не си мислете, че хората там ще Ви помогнат по някакъв начин, затова ще Ви помоля да не се опитвате да правите номера, не знам как бих го понесъл. - с престорена тъга в гласа изрече Крисчън.

[Серена Калахан]

- Чудесно. Сигурна съм, че тези хора ще са в екстаз, когато се появиш с мен и съм завързана. - саркастично отвърна Тамилин. - Изобщо няма да им се стори странно.

[Серена Калахан]

- Права сте, това ще е проблем. - Крисчън въздъхна. - Ще се наложи да Ви отвържа за времетраенето на партито, надявам се че няма да се опитате да избягате, имайте предвид, че съм Ви отвел в покрайнините на Еритос, както добре знаете, тук гъмжи от чудовища. А и ще Ви намеря бързо.

[Серена Калахан]

- Еритос? - отвърна момичето с погнуса в гласа. - Това отвратително варварско място? Ти наистина си луд! По-добре да стоя завързана тук с вериги, отколкото да присъствам на парти с хора от там. Сигурно е капан и като отидем, всички ще ми се изредят и после ще ме убиеш.

[Серена Калахан]

- Съжалявам, ще Ви се наложи да присъствате. Уверявам Ви, че преди да съм получил инструкциите си, няма да позволя на никой да Ви нарани. Ще Ви представя като моя братовчедка.

[Серена Калахан]

- Братовчедка? И как ще стане това? Аз нямам представа кой си, нито знам нещо за теб. Знам, че са варвари, но чак толкова тъпи ли са приятелите ти?

[Серена Калахан]

- Казвам се Крисчън, можете да ме наричате Крис. Не Ви трябва да знаете много, отдавна не сме се виждали, срещнали сме се случайно в Кросфайър Муунлайт.

[Серена Калахан]

- И какво ти гарантира, че няма да те издъня? - изсмя се Тамилин. - Мога да кажа, че си ме отвлякъл и ме насилваш, мога да те опиша като пълен извратеняк. Онези не ме познават, сигурно повечето ще повярват на едно невинно и беззащитно младо момиче на седемнадесет.

[Серена Калахан]

Изражението на Крисчън посърна. Явно нямаше да е толкова лесно, колкото си мислеше.
- Нищо, ще ми се наложи да Ви се доверя. Ако решите да сторите подобно нещо, може и да не дочакам инструкциите си и да не се завърнете жива у дома при родителите си. Бихте ли рискували това?

[Серена Калахан]

Тамилин изцъка с език. Не ѝ се умираше.
- Добре, ще се постарая да запомня, че съм ти братовчедка. Надявам се след това да ми кажеш какво искаш от мен и да ме пуснеш.

[Серена Калахан]

- Всичко с времето си. Сега ще се наложи да Ви оставя, но ще съм отвън, съвсем наблизо, ако имате нужда от нещо. Ресурсите ми са лимитирани, така че гледайте да нямате нужда от много неща. - подсмихна се Крисчън и излезе от колибата.

[Серена Калахан]

Тамилин изкрещя от яд. Не можеше да повярва как се бе подредила. Трябваше да се измъкне час по-скоро.

[Серена Калахан]

Тамилин чу звук, бяха нечии стъпки, които все повече се приближаваха до колибата, в която седеше завързана. Момичето все още не можеше да повярва в какво се бе превърнал животът ѝ, до съвсем скоро всички в Кросфайър Муунлайт я уважаваха, а сега приличаше на бездомница. Не знаеше ще види ли някога лицата на родителите си отново. Тя изсумтя, когато видя Крисчън да влиза в колибата.
- Този път те нямаше дни. Знам, защото наблюдавах изгревите и залезите. Явно си се уморил от мен, затова просто ме пусни. - примоли се тя.

[Серена Калахан]

Крисчън изцъка с език и постави пред момичето кутия, която бавно отвори. Вътре имаше красиво изглеждаща рокля.