Стаята на Силиа

[Силиа Фингел]

Принцесата влезе в странноприемницата и пожела да наеме стая. Жената, която даваше стаите заведе Силиа до една свободна.
- Ето ви 500 злато. - изрече Силиа и връчи златото на жената.
- На чие име да я запиша? - попита съдържателката, очаквайки отговора на Силиа.
- Офелия. - отвърна бързо принцесата. Не искаше другата жена да заподозре нещо.
Силиа влезе в стаята си и я заключи, след което премести един шкаф пред вратата. Беше я страх някой да я намери и тук.

[Афсол Фингел]

Сандреа дойде до странноприемницата. Надяваше се Силиа да е тук, иначе не знаеше как щеше да се върне в Еритос и да обясни на Афсол, че отново е изчезнала безследно. Принцът се доближи до жената, която даваше стаите.
- Здравейте, може ли да ми кажете дали днес сте записали стая на името на Силиа Фингел?
Жената извади дебелата книга, в която записваше клиентите на странноприемницата. Не откри жена с такова име и поклати глава.
- Не съм, сър.
- Тя е висока, руса, със зелени очи. Може да е изглеждала леко разстроена, както и доста изморена. - изрече Сандреа. - Беше с лилава рокля.
Жената си спомни за стаята, която даде на Силиа.
- Днес дойде такава жена, но се представи като Офелия.
- Кажете ми стаята, която нае. - изрече Сандреа.
Жената му даде номера на стаята и мъжът тръгна натам. Застана пред вратата и почука.
- Силиа, аз съм. - извика, за да го чуе тя. - Моля те, отвори. Нека поговорим.

[Силиа Фингел]

Силиа се ужаси. Бяха я намерили. Сандреа щеше да я върне при Афсол, а той щеше направо да я пребие. Принцесата реши да не отвръща на брат си.

[Афсол Фингел]

Сандреа отново почука.
- Моля те, Силиа. Афсол не е тук, няма го. - извика Сандреа. - Нека поговорим.

[Силиа Фингел]

Силиа въздъхна и стана от леглото, след което отмести шкафа и отключи вратата.
- Защо си дошъл? - попита тя с насълзените си очи.

[Афсол Фингел]

Сандреа влезе в стаята и двамата седнаха върху леглото.
- Знам какво ти е направил. - изрече мъжът. - Не е прав. И ти не си права. Защо избяга? Страх те е да не бъдеш наранена отново, а погледни какво вършиш. Не ти се сърдя, не съм дошъл да ти се карам. Искам да знам какво те измъчва, Силиа.

[Силиа Фингел]

- Просто ме е страх от всичко. - отвърна Силиа. - Розан, робините, слугите, бях край всички тях, когато това ми се случи. Успяха да ме отвлекат под носовете им. Как бих могла да се чувствам в безопасност сега? И стореното от батко... Не знам какво предизвиква тази му реакция и с какво съм го заслужила.

[Афсол Фингел]

Сандреа въздъхна и погали Силиа по главата.
- Заради прекомерната му загриженост. Пълен идиот е. - отвърна Сандреа. - Постъпката му изобщо не е правилна.
Сандреа си пое дълбоко въздух.
- Виж, Силиа, готов съм да ти помогна по какъвто мога начин. Докато си в замъка, никой няма да те отвлече. Драконите ще те защитават, а ако желаеш, вълчицата ти ще спи при теб. Можем да те защитим, но не желаем да те гледаме как гаснеш пред очите ни. Не съм съгласен с поведението и подхода на Афсол към ситуацията ти, но съм съгласен, че по този начин, ти се самоунищожаваш. Не искаме да гледаме как страдаш, Силиа. С Мели мислим върху начин как да разберем дали храната ти е била по някакъв начин отровена. Не бива да се държиш така.

[Силиа Фингел]

- Аз ли съм виновна, че един проклет гном е решил да ме отвлича? - изрече Силиа. - Защо трябва аз да отнасям цялата вина за станалото? Каква вина имам аз, освен че да се родя в кралско семейство не е било добра идея? Стига сте ме обвинявали за неща, които не съм сторила и над които нямам контрол.

[Афсол Фингел]

- Не, Силиа, никой не те обвинява. - изрече Сандреа. - Разбира се, че нямаш вина, че на този свят има хора, които искат да те наранят. Нямаш и вина, че не можеш да ги контролираш. Това са неща, над които няма как да имаш контрол. Можеш по някакъв начин да го предотвратиш, но нищо не е на напълно сигурно. Не разбра правилно думите ми. Помисли как живееше преди да те отвлекат. Предаваше се, след което се изправяше и продължаваше да се бориш. Обаче сега си изгубила бойния си дух, а не бива. Не трябва да се предаваш и да оставяш нещо такова да ръководи живота ти.

[Силиа Фингел]

Силиа се изсмя. Всичко това ѝ се струваше страшно нелепо.
- Ако всеки ден ти давам по десет бисквити, но ти слагам отрова само в едната, не би опитал нито една от тях, нали? - изрече Силиа. - Как мога да бъда сигурна, че до мен няма да стигне продукт, който е бил по някакъв начин отровен от онези негодници? Не ми казвате, но аз знам, че те са живи. Усещам го по някакъв начин. Дебнат удобен момент, в който да ме нападнат отново.

[Афсол Фингел]

Сандреа въздъхна.
- Права си, Силиа. Няма как да знам коя е отровната бисквита и в началото не бих ги ял. Ако обаче изпадна в твоето състояние, ще се наложи да се доверя на късмета си и докъдето изкарам. Не бива да се отказваш. - отвърна мъжът. - Относно негодниците, права си. Не те търсят, знам, че са избягали. Ще ги намерим обаче и ще ги убием. Така ще бъдеш по-спокойна, сигурен съм. Сега ще отида да си наема стая и утре ще се приберем в замъка. Афсол няма да те нарани, това ще му е за урок.

[Силиа Фингел]

Силиа се ужаси при мисълта, че трябва да се върне в замъка при Афсол. Надяваше се най-големият ѝ брат да се е успокоил и да не я нападне още щом я види да прекрачва прага на дома му.

[Силиа Фингел]

Силиа трябваше да напусне лудницата, тъй като не беше регистриран пациент там, а управителят на заведението разбра за нея и заплашваше работата на Матилда. Принцесата си тръгна, но трябваше да ходи на терапия всеки ден. Силиа влезе в една от таверните и пожела да си наеме стая. Съдържателката я поведе към единствената свободна и принцесата остана потресена. Стаята изглеждаше така, сякаш можеше да ѝ падне на главата всеки момент. Мебелите изглеждаха доста стари.
- Сега с тази стая има известни проблеми, но за 500 злато толкова. - започна съдържателката и влезе в банята, а Силиа я последва. - Топла вода рядко има. За да си вземеш душ, ще трябва да изчакаш кафявата вода да изтече, нещо тръбите не са наред. Има проблеми и с казанчето на тоалетната чиния, понякога отказва да се пусне водата, ще трябва да го натискаш няколко пъти.
Жената излезе и Силиа я последва.
- Внимавай с мебелите. Столът може да се счупи всеки момент, така че внимавай как сядаш на него. Глобявам за счупени мебели.
- То по-добре да ви дам злато да купите изцяло нови. - въздъхна Силиа.
- Приемаме дарения, но първо ще обновим стаите, които най-често се взимат. - усмихна се широко съдържателката. - Бивши наемници на стаята са се оплаквали от буболечки, но при проверки такива не намерихме, затова не знам колко е вярно това твърдение. Полека с вратите на гардероба, едната доста често се разваля. Между другото, леглото скърца, внимавай с шума. Също така, бравата на вратата е развалена и стаята не се заключва.
- Моля? - очите на Силиа се разшириха от ужас. - Как е възможно?
- Вратата е стара, ключарят каза, че не може да направи нищо, докато не се смени. - сви рамене съдържателката. - За 500 злато толкова. Също така, повечето стаи на този етаж се наемат от проститутки на свободна практика, така че ще ти е малко шумно, но както казах - за 500 злато толкова. Сега си очаквам първото плащане.
На Силиа ѝ се прииска направо да избяга, но нямаше къде да отиде и трябваше буквално да живее на улицата, затова трябваше да се примири с мизерните условия на това място. Тя извади от кесията си 500 злато и го връчи на съдържателката.
- Сигурна съм, че вратата те притеснява, но те съветвам да не местиш мебели да блокираш вратата. Всичко тук може да се разпадне, а глобявам за счупени мебели и надраскан под. Знаеш ли колко струва да се смени паркета?
Силиа нищо не каза и съдържателката я остави на мира, като въобще не затвори вратата. Принцесата затвори след нея и реши да си подреди роклите в гардероба. Докато го правеше, започнаха да се чуват приглушени стенания. Явно някоя от проститутките обслужваше клиент. След като свърши с подреждането, Силиа тежко въздъхна и седна на леглото, което неприятно изскърца.
- Чудесно се нареди, Силиа. - тихо изрече принцесата. Трябваше да приключи с терапията си при Матилда и после щеше да си тръгне.

[Силиа Фингел]

Силиа се върна от терапията си и се ужаси, когато видя в какво състояние бе стаята, която беше наела. Роклите ѝ бяха разхвърляни по пода и леглото и очите на Силиа се разшириха. Тя побърза да потърси кутията си с бижута, но никъде не я откри. Някой я беше откраднал. Вътре бяха всичките ѝ ценности - семейните бижута, бижутата които си беше купила със собствени пари, Огърлицата на Живота и документите ѝ. Дори и чувала със злато, който беше взела липсваше.
- И какво ще правя сега?
Принцесата нямаше представа кой можеше да е откраднал ценностите ѝ. Принцесата излезе от стаята си и отиде да говори със съдържателката.
- Случайно да знаете кой може да е влизал в стаята ми? - попита Силиа видимо притеснена.
- Всеки, сигурно. Предвид, че не се заключва...
- Някой е откраднал ценностите ми.
- Случва се. - сви рамене жената. - Ти не беше ли там?
- Не, не бих позволила да ме ограбят.
- Значи някой те е изчакал да излезеш. Проститутките може да са виновни, може да е някой от клиентите им или някой друг. Като знаеш, че не се заключва защо си оставяш нещата без надзор?
Силиа щеше да каже нещо, но се отказа. Не можеше да се занимава с тази жена сега. Трябваше да си потърси нещата. Тъкмо щеше да тръгне, когато съдържателката я стисна за ръката.
- А наема за днес? Как ще платиш, ако нямаш пари?
- Ще ви платя утре и за двата дни. Сега трябва да потърся нещата си.
Съдържателката се изсмя.
- И как ще търсиш?
- Не знам, ще разпитам, нещо ще измисля. - сви рамене Силиа. - Извинете ме.
Принцесата излезе от таверната. Нямаше представа какво щеше да прави.

[Силиа Фингел]

Войниците на Селиандър, които патрулираха из Кросфайър Муунлайт бяха попаднали на уличен търговец, който продаваше кутията с бижута на принцесата. Явно крадецът не бе успял да разбере как да отвори кутията и бе решил да се отърве от нея. Войниците я бяха купили на безценица и започнаха да разпитват наоколо за принцеса Силиа. Откриха къде е отседнала и знаеха, че кралят няма да е никак доволен да разбере, че дъщеря му е била в таверна, известна с проститутките си.
Войниците разговаряха със съдържателката и тя реши да им помогне след като платят престоя на Силиа. Мъжете се съгласиха и тя ги опъти към стаята на принцесата. Един от тях почука на вратата, сетне влязоха вътре.
- Ваше Височество, трябва да дойдете с нас.

Силиа плаща 500 злато.

[Силиа Фингел]

Силиа се изправи от мястото си. Тя забеляза кутията си в ръцете на войниците.
- Вие сте я откраднали? Никъде няма да тръгна с вас, вървете си.

[Силиа Фингел]

- Не. Видяхме един уличен търговец да я продава за без пари и я купихме. Явно не е бил наясно как да я отвори. - отвърна този, който държеше кутията.
- Негово Величество няма да остане доволен, когато научи къде сте отседнала. Моля Ви, тръгнете доброволно и не правете нищо глупаво, инак ще се принудя да Ви вържа.

[Силиа Фингел]

- Не! - извика Силиа. - Няма да се върна там. Вървете си и не споменавайте нищо на баща ми.

[Силиа Фингел]

- Явно няма да съдействате, жалко.
Войникът извади въже от торбата си и пристъпи към Силиа. Тя опита да го нападне, но той бързо я надви, сетне върза ръцете ѝ зад гърба.
- Сега поне няма да избягате. Да вървим.
Силиа протестираше, но не можеше нищо да стори. Други войници събраха останалите вещи на принцесата и последваха другите.