Post by Серена Калахан on Jan 22, 2022 17:38:03 GMT 2
Крисчън последва жената и влезе в хола на дома ѝ, където седна на един от столовете, наредени около масата. Забеляза огромна етажерка, с прилежно наредени на нея различни артефакти. Мъжът извади от джоба си малък лъскав камък и го постави на масата. - Коства ми доста усилия, но успях.
Юки присви очи, сякаш замисляйки се. - А, да! Този камък. - възкликна тя. - Всъщност, поразчетох още малко за него из свитъците и се оказа, че все пак е безполезен. Можеш да си го задържиш. - пребрежително махна с ръка жената.
Жената въздъхна. Този не разбираше от дума. - Честно казано, не. В началото наистина вярвах, че е полезен, но за опасността да, естествено че знаех. Реших, че ако някой ще умира там, по-добре да не съм аз. - усмихна се тя. - В последствие научих, че камъкът е безполезен и изобщо не ми трябва, но ти вече беше тръгнал. Какво да се прави...
Post by Серена Калахан on Jan 22, 2022 17:57:08 GMT 2
Крисчън се ядоса, но не можеше да си позволи да покаже гнева си. Дължеше живота си на тази жена, а и сам бе приел да потърси проклетия камък. Просто щеше да го остави тук и да се прибере, за да лекува раните си. - Съжалявам, че Ви загубих времето тогава. - въздъхна той, но отново се закашля и изплю кръв. Погледът на наемния убиец се замъгли и не след дълго единственото, което виждаше бе тъмнина. Крисчън се строполи на земята.
Юки присви очи, когато забеляза губещият съзнание наемен убиец. - Хайде пак... - измърмори жената. - И какво да го правя сега този? - тя взе един метален прът, с който разпалваше камината си и побута Крисчън с него. Мъжът не помръдна. - Дали пък не е умрял вече? Жената се приближи и провери пулса му, такъв все още имаше, макар и слаб. Отново въздъхна и нарисува символ, с който му преля силата на няколко от душите в резерва си.
Post by Серена Калахан on Jan 24, 2022 20:47:37 GMT 2
Крисчън отвори очи. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Спомените за магическия камък и случилото се в дома на Юки започнаха да се възвръщат. Мъжът се изправи седнал в леглото и се огледа. Изглежда все още беше в дома на лисицата.
Post by Серена Калахан on Jan 24, 2022 20:51:41 GMT 2
Мъжът погледна през рамото на Юки и забеляза още една етажерка, с наредени върху нея съкровища. - Във всяка стая ли имате такава? - засмя се мъжът, след което притисна с ръка гърдите си, защото още усещаше болка. - Можехте просто да вземете камъка.
- И ти можеше да изчакаш, докато си достатъчно далеч от тук, за да припадаш, но уви. - раздразнено отвърна жената. - Поне съм убедена в едно. Държанието ти не е просто заблуда, за да ме убиеш. Прекалено некадърен си.
Post by Серена Калахан on Jan 24, 2022 20:57:23 GMT 2
- Винаги е прекрасно да чуеш такива комплименти. - пошегува се мъжът. - Все пак, не съм сигурен че можех да контролирам къде и кога ще припадна, съжалявам че Ви обезпокоих. Също така, нямам абсолютно никакво намерение да Ви нараня, противно на това което мислите.
- Преди се съмнявах, но сега съм сигурна. - отвърна Юки. - Ти и да искаше, нямаше да можеш да ме нараниш. Щом взимането на един боклук те затрудни толкова...
- Да, сега вече съвсем не знам какво да те правя... - ядно въздъхна Юки. - Наложи се да се простя с четири души, вярно, бяха смотани, но все пак ти определено не ги заслужаваш. Благодари се единствено на това, че имам да чистя много натрупана лоша карма, инак никога няма да се преродя. Нямаше как да те оставя да пукнеш, за съжаление.
Post by Серена Калахан on Jan 24, 2022 21:04:56 GMT 2
Крисчън въздъхна. - Не разбирам защо се държите така. Ако е заради думите на Арус, уверявам Ви, аз не споделям... хобитата му. Никога не бих си позволил дори да си помисля да изрека подобно нещо.
- Това че си неблагодарник не е ли достатъчно? Няма читави наемни убийци, в това също съм убедена. Ако си се възстановил, можеш да си взимаш онова безполезно нещо и да си вървиш.
Post by Серена Калахан on Jan 24, 2022 21:11:57 GMT 2
- Настоявам да го задържите, такава беше уговорката. Бих желал да удържа на думата си и да спазя това, на което се съгласих. Ако не успеете да му намерите приложение и толкова дразни очите Ви, можете да го изхвърлите след като си тръгна.