Юки сви рамене. - Че те няма да те изпитват на четене и аритметика, глупачке. Също така, не съм ти никаква господарка, наричай ме Юки. - отвърна лисицата. - Спокойно, няма да тръгнат да проверяват произхода ти, така или иначе идеята е да имат повече интерес към "принцесата".
Юки се плесна по челото. - Ох, че си глупава! Не съм никаква принцеса, но това няма да им го казваш, разбира се. Просто предай това, което ти казвам и не си отваряй устата много повече, за да не будиш подозрения. Ако всичко мине благополучно и се върнеш при мен с новини, че онзи император иска да се срещне с мен, ще те освободя и ще се прибереш, откъдето онзи противен гном те е взел. - отсече жената.
Алиса отново кимна. Не беше съвсем сигурна, че ще се справи, но трябваше да опита. Ако искаше да я нарани, тази странна жена вероятно вече щеше да го е сторила, а и гномът вече се бе погрижил за това.
- Супер, щом си съгласна, отивай да чистиш замъка, робът ми е малоумен и никак не се справя, аз скоро ще ти потърся охрана, за да тръгнеш към тази империя.
Ято наблюдаваше всичко това и в момента, когато младото момиче се отдалечи, избухна в смях. - Ти си наистина тъпа! Ще се довериш на тази малоумница? Най-много да издадат заповед за ареста ти в онази империя, след това, което ще им надроби слугинята ти. - подигра се той.
- Според мен ще се справи, съветвам те да се молиш това да е така, защото в противен случай, ще използвам силите си, за да те превърна в жена и ще те изпратя там като куртизанка-подарък за армията на този император. - невъзмутимо отвърна Юки и злокобно се усмихна.
Ято не знаеше дали лисицата блъфира или действително има силите да стори това, но не му се рискуваше, затова не продължи да опонира. Надяваше се господарят му да му позволи да се прибере скоро.