Стаята на Юки

[Шао Юки]

Юки най-сетне успя да открие отворена странноприемница. Показа чисто новия си декрет, с което получи отстъпка и плати само 250 злато, за да остане в стаята за нощта. Тя въздъхна и се настани на леглото.

[Шао Юки]

Юки се събуди и седна в леглото си.
- Измислих го! - възкликна тя и побърза да стане. Жената облече дрехите си, след което напусна таверната.

[Шао Юки]

Юки не разбираше защо трябва да се връща в странноприемницата, това определено не изглеждаше като къщата, за която наемният убиец бе споменал. Тя плати 250 злато, макар и да не виждаше логиката, но поне после щеше да си избие разходите с диамантите, така че нямаше значение.
- Е, защо трябваше да идваме тук? Нима тук си преместил диамантите? Не мисля, че е логично. - студено изрече тя.

[Серена Калахан]

- Не съм. Ще ти ги донеса тук, съжалявам, не исках шефа ми да знае локацията им. - излъга Крисчън. Сега оставаше да доизмисли как да я убеди да повярва, че фалшивите реплики, които беше подготвил са истински.

[Шао Юки]

Лисицата го изгледа невярващо. Със сигурност наемния убиец кроеше нещо, инак нямаше да се съгласи да даде останалите диаманти толкова лесно.
- Ако планираш да ме нападнеш тук, ще те разочаровам. Вече си виждал на какво съм способна.

[Серена Калахан]

- Разбира се, че не бих сторил подобно нещо. Просто исках да те помоля да ме изчакаш тук. Ще се върна скоро и ще ти дам остатъка от диамантите. Реших, че не си струва да загубя живота си за тях.

[Шао Юки]

Юки все още не вярваше на това, но така или иначе нямаше къде другаде да остане. Трябваше да си купи вила тук възможно най-скоро.
- Добре, само посмей да ме преметнеш. Ще съжалиш жестоко.

[Серена Калахан]

Крисчън възнамеряваше да стори точно това и имаше план, не знаеше дали ще проработи, но трябваше да опита.
- Не се притеснявай, ще се върна на сутринта с остатъка от диамантите. - отвърна той и излезе. Трябваше да посети Орландо, тъй като имаше нужда от някой, който може да посещава Шиера.

[Шао Юки]

Юки въздъхна и легна да спи. Това беше подозрително, но ако наемния убиец посмееше да я излъже, щеше да си плати.

[Серена Калахан]

Крисчън се върна с една торба фалшиви скъпоценни камъни. Орландо беше успял да вземе отвара от Ивет, която излята върху тях ги правеше неразличими от истински диаманти на вид. Разбира се, нямаше да издържат теста на никой уважаващ себе си бижутер, но за нетренирано око трябваше да свърши работа. Мъжът почука на вратата на стаята на Юки и зачака. Надяваше се номерът да мине.

[Шао Юки]

Юки отвори.
- Започвах да си мисля, че си ми вързал тенекия. Е, давай ги.

[Серена Калахан]

- Не бих посмял. - отвърна Крисчън и подаде чувалът на жената. - Това са всичките. Надявам се да си доволна.

[Шао Юки]

Юки взе чувала и го остави в стаята, след което погледна наемния убиец и реши да използва едно от уменията си, за да провери дали е искрен.
- Това ли са всичките диаманти, които притежаваш, наистина? - попита тя.

[Серена Калахан]

- Не. Дадох ти малка част от тях, тези които донесох сега са фалшиви. - отвърна Крисчън и зениците му се разшириха. Не можеше да повярва как отново изрече истината, без дори да се замисли.

[Шао Юки]

Юки присви очи и развали ефекта на хипнозата си.
- Не, ти наистина си най-глупавият наемен убиец, който съм виждала. Онези в империята поне се стараеха. Наистина ли си помисли, че това ще проработи?

[Серена Калахан]

- Честно казано, да, мислех си го. - отвърна Крисчън. Всичките му усилия бяха отишли на вятъра, а сега дори не знаеше как ще реагира Юки на лъжата му.

[Шао Юки]

- Ти си пълен идиот, заклевам се. - въздъхна жената. - Толкова си некадърен, че чак е смешно. И сега какво да те правя?

[Серена Калахан]

- Виж, тези диаманти са ценни за мен и то не защото се надявам да ги продам. Не мога да си позволя да се разделя с тях, вече ти помогнах с доста неща, ако желаеш, ще изпълня каквото кажеш, но моля те, откажи се от тях. - отвърна Крисчън. Нямаше избор, освен да се подчинява, добре знаеше на какво е способна Юки.

[Шао Юки]

Жената въздъхна.
- Жалко, аз пък точно на това се надявах - да ги продам и да забогатея. Сам си си виновен, ако не беше казал, че имаш диаманти, никога нямаше да предположа, че некадърник като теб може да е богат. Това е доста голям проблем за теб, надявам се разбираш.

[Серена Калахан]

Наемният убиец кимна.
- Разбирам, но дори да решиш да ме убиеш, не мога да ти дам останалата част от диамантите. Мислех, че ако донеса малко, ще са достатъчни. Както казах, готов съм да направя каквото пожелаеш, за да се споразумеем.

[Шао Юки]

- Супер. - саркастично отвърна Юки и скръсти ръце. - Това предложение можеше и да проработи, ако не беше безполезен. Каквото и да те накарам да свършиш, ти се проваляш, или се връщаш на косъм от смъртта. Каква ми е ползата от теб тогава?

[Серена Калахан]

- Бих могъл да помогна с каквото и да било, освен да се бия с чудовища, както установихме. - усмихна се той.

[Шао Юки]

- Не ми трябва помощта ти. Онзи твой господар, колко точно държи на теб? Колко ли би платил, за да ти откупи живота?

[Серена Калахан]

Крисчън въздъхна.
- Вероятно би се съгласил да плати в злато за мен, но дори той не би могъл да ти даде стойността на диамантите. Тези, които ти дадох струват много повече от цялото състояние, което Арус притежава. Безсмислено е.

[Шао Юки]

- В сегашното си състояние си безполезен за мен. Но след като сам държиш да си роб, имам предложение. След като Минамото но Йоримитсу вече ми дължи огромна услуга, ще те изпратя да тренираш при него. Той е единственият човек способен да се бие с онези изчадия от Долината на Кошмарите, а на мен ми трябват съюзници срещу тях. Ако откажеш, не само ще убия теб, ще убия господаря ти, както и кралското семейство на кралството, в което живееш. Не е като да имаш избор, сам се постави в тази ситуация.