Приключение: В търсене на пустинна роза

[Евдемия Блъдмаер]

- Няма значение. - изрече Евдемия. - Тази нещастница не заслужава да живее. И този път се измъкна, защото съм по-слаба от нея. Не мога да го позволя.

[Евдемия Блъдмаер]

- Можеше да пострадаш сериозно. Ако бяхме продължили да я нападаме, щяхме да загинем. - изрече Елион. - Не бива да се чувстваш виновна. Ще имаш друга възможност да я победиш.

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия въздъхна. Знаеше, че ако този разговор приключи, Елион ще подхване по-болезнена тема.
- Да намерим онова момче и да му кажем какво стана. - предложи княгинята и тръгна към храма, където трябваше да бъде пустинната роза.

[Евдемия Блъдмаер]

Младежът наблюдаваше храма. Войниците търсеха улики навсякъде, но всичко удряше на камък. Мъжът забеляза елфите, които предложиха помощта си и се обърна към тях.
- Добре ли сте? В битка ли попаднахте?

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия и Елион се спогледаха.
- Да. - отвърна жената. - Открихме кучката, която открадна розата. За съжаление, не успяхме да я победим и тя избяга.

[Евдемия Блъдмаер]

- Защо не изпратихте някого да повика помощ?

[Евдемия Блъдмаер]

Елион се намеси.
- Тя беше твърде силна. Щеше да победи хората ви с лекота. Тя успя да победи защитните ни и нападателни магии, надали щяхте да имате по-голям шанс. - въздъхна елфът. - Ще трябва да откриете нова роза за храма. Бих ви изработил нова. Ще ви струва само десет милиона.

[Евдемия Блъдмаер]

- Селото ни може и да разполага с толкова, но е абсурдно да ги дадем за розата. - отвърна младежът. - Благодаря за предложението, но отново ще трябва да откажем. Може би ще направим друга роза. От материал, който не би изкушил чуждото око.

[Евдемия Блъдмаер]

- Добра идея. - изрече Евдемия. - Пожелавам всичко добро на вас и майка ви, но не възнамерявам да остана повече. Тук е твърде горещо.

[Евдемия Блъдмаер]

Мъжът кимна.
- Благодаря, че направихте всичко възможно да помогнете. Не бяхте длъжни. - отвърна той. - Приятно пътуване.

[Евдемия Блъдмаер]

Елион и Евдемия отидоха до конюшнята, за да може жената да вземе коня си. Елфът нямаше свой кон, затова реши да купи един от коняря.
- Знам, че е твърде късно, но имаме още за какво да си говорим.

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия си пое дълбоко въздух.
- Предполагам. - изрече тя. - Може да дойдеш с мен до Еритос и да поговорим.
Елфката се качи на коня си и той тръгна към Еритос.