Приключение: Да елиминираме опасен човек

[Афсол Фингел]

Афсол беше получил мисия от Братството да елиминира мъж, който създаваше опасни експлозиви. Дейността му беше заплаха за целия свят и загрижени хора бяха платили за главата му. Принцът беше тръгнал към града, в който живее този мъж, а Сандреа го придружаваше, тъй като смяташе, че баща им ще му досажда непрекъснато. Двамата се намираха в таверна и на следващия ден вече щяха да бъдат в малкия град.     

[Афсол Фингел]

Сандреа се наслаждаваше на вечерята си.
- Добре че Силиа не е заедно с нас, че щеше да се обиди от следващите ми думи. - изрече принцът. - Това ястие е много по-вкусно от нейното.

[Афсол Фингел]

Афсол се засмя.
- Трябва да ѝ споделиш мнението си. Ще бъде очарована. - изрече принцът. - Може и теб да се опита да отрови с чай, знае ли човек.

[Афсол Фингел]

Сандреа си спомни случилото се преди доста време в замъка на Афсол. Двамата със Силиа се бяха наранили взаимно абсолютно ненужно.
- Да. - провлачи принцът и въздъхна. - Отношенията ви от тогава леко са се подобрили?

[Афсол Фингел]

Афсол поклати глава.
- Не мисля. - отвърна той и отпи от виното си. - Преди всичко онова тя идваше първо при мен, когато се случваше нещо с нея. Сега тича при теб.

[Афсол Фингел]

Сандреа горчиво се усмихна.
- И това не прави, знаеш. И то заради глупостите на баща ни. - въздъхна принцът. - Явно се чувства добре в дома на Арус, щом още не е тръгнала да си търси друго място за живеене.

[Афсол Фингел]

- Явно. Двамата с татко упорстват доста. Тя не желае да го вижда и няма да се прибере, докато той не си тръгне, от друга страна, той не иска да си тръгне, докато не поговори с нея и не ѝ обясни случилото се. Кофти ситуация.

[Афсол Фингел]

- Няма какво да ѝ обяснява. - изрече Сандреа. - Преби я, защото беше заслепен от собствените си недоразумения. Не знам как е извъртял нещата, че да мисли, че Силиа спи с търговци на роби.

[Афсол Фингел]

- Да. Той много добре знае за нейното предсказание. Трябваше да я послуша, но не го стори и ето го резултатът. Наближава рождения ѝ ден, татко сигурно ще иска да присъства.

[Афсол Фингел]

- Рожденият ви ден. - поправи го Сандреа, сетне отпи от виното си. - Прав си. Татко ще дойде, където и да се организира и Силиа ще побеснее. Божества, дано след това той реши да си тръгне, за да можем да живеем както преди.

[Афсол Фингел]

- Нея я разбирам защо не желае да е при нас, но на теб какъв ти е проблемът?

[Афсол Фингел]

- Просто съм свикнал да живея при нея. - отвърна Сандреа. - Доста по-приятно ми е от твоята компания.

[Афсол Фингел]

Афсол се засмя.
- Спокойно, все някога ще се върнеш обратно при нея.

[Афсол Фингел]

- Надявам се. - отвърна Сандреа и преди да отпие от виното си, масата им започна да се тресе. Принцът огледа и останалите маси, беше същото. - Земетресение?

[Афсол Фингел]

Афсол чу силен тътен и стана от мястото си. Принцът се доближи до един от прозорците и забеляза огромен облак от прах и отломки.
- Всички да залегнат! - извика Афсол.
Той се втурна към масата, на която бяха със Сандреа и преобърна масата. Двамата мъже залегнаха.

[Афсол Фингел]

Сандреа се чудеше какво става. Шумът ставаше все по-оглушителен и не след дълго, шоковата вълна достигна таверната. Прозорците се изпочупиха, чуваха се крясъците на клиентите. Разни отломки летяха из помещението, затрупвайки всички.

[Афсол Фингел]

След известно време, Афсол отмести една от отломките от себе си. Принцът се закашля и започна да отмества отломките от Сандреа.
- Хайде, събуди се. - изрече принцът и започна да бута брат си, за да се събуди.

[Афсол Фингел]

Сандреа отвори очи за миг и мигом съжали. Главата му пулсираше от болка.
- К-какво стана?

[Афсол Фингел]

- Не знам. - отвърна Афсол и бавно се изправи от земята. - Сигурно някаква експлозия. Добре ли се чувстваш?

[Афсол Фингел]

Сандреа опита да се изправи, но изстена от болка и реши да полежи още на земята.
- Цялото тяло ме боли. Не мисля, че имам счупвания, обаче. - отвърна той. - Останалите... живи ли са?

[Афсол Фингел]

Афсол обиколи каквото можеше, но не попадна на живи хора. Хората бяха затиснати под тежките останки.
- Не мисля, че има оцелели. - изрече Афсол. - Сандреа, трябва да се изправиш. Трябва да се махнем от тук.

[Афсол Фингел]

- И какво ще правим? - попита Сандреа и започна внимателно да се надига от земята. - Трябва да разберем какво се случи, Афсол.

[Афсол Фингел]

- Ще разберем, но трябва да се махнем от тук, Сандреа. - изрече Афсол. - Не знам какво се случи, но мисля, че мишената ми стори това. Не можем да останем тук и да рискуваме да пострадаме.

[Афсол Фингел]

Сандреа изохка. Едва вървеше.
- Дано има друга таверна наблизо. Не знам, но ще имам нужда от лечител.

[Афсол Фингел]

- Добре, ревльо, ще ти намерим лекар.
Двамата започнаха да си преправят път през останките. Афсол се огледа наоколо и забеляза пораженията от експлозията. Наоколо тревата гореше, беше същинско бедствие.
- С каквото и да си имаме работа, не е никак безопасно. Вече разбирам защо искат този човек мъртъв.