Кралски дом

[Серена Калахан]

Това красиво и феерично място е дом на краля на елфите - Лиси и неговата съпруга - кралица Мелвиел. Можете да ги посетите, за да научите повече за кралство Ленадра и техните обичаи.

[Конър Слотър]

Конър беше бесен. Не стига, че не изпълняваше задачата си със Силиа, ами тряяше и да ходи в кралството на някъв шибан елф. Изобщо не му са занимаваше с тая тъпотия, затва реши да свършва по-бързо и да са омита от тва шибано място. Елфа застана пред портите на тъпия замък на тоз идиот и шибаните елфически слуги го съпроводиха до трона.
- Дошъл съм тука, Кума Лисо да кажеш къв ти е тъпия проблем. - почна Конър, без да се представи. - Ай по-бързо, че не мога да го дишам туй място повече.

[Серена Калахан]

Кралят посрещна пратеника, но се начумери, когато видя, че е тъмен елф. "Не знам доколко мога да се доверя на това същество, но какъв ли избор имам..." Помисли си кралят, след което посрещна тъмния елф.
- Здравейте, предполагам Вие сте пратеникът от кралство Еритос. Името ми е Лиси, аз управлявам Ленадра. Добре дошъл в дома ми.

[Конър Слотър]

Конър ядно изсумтя.
- Да, да, лисугер такъв, се тая кой си. Дреме ми на кура, честно казано. Ай казвай къв ти е проблема, не искам да са занимавам с тебе по цял ден.

[Серена Калахан]

Кралят отново се намръщи, чувайки грубите думи на тъмния елф пред себе си. Нямаше ли по-възпитани същества в Еритос?
- Бих се радвал да науча поне името Ви, след като ще си помагаме. Но, историята е много проста. За съжаление Ленадра изпитва огромни финансови затруднения, нямаме и почти никакви начини да изкарваме злато. Ако можех да открия Огледалото...

[Конър Слотър]

Конър извъртя очи.
- Името ми е Конър Ган'Дор, лисицо. И ми дреме че нямате злато, нито начини да си изкарвате такова. Дано пукнете от глад скоро, щото друго не заслужавате! - извика тъмния елф. - Кво Огледало ве?

[Серена Калахан]

Кралят присви очи. Значи все пак тъмният елф нямаше особено намерение да помогне...
- Лисица? Аз съм елф, господин Конър. Огледалото на истината е реликва пазена от моя род в продължение на хиляди години, който се вгледа в него и зададе въпрос, ще получи като отговор само абсолютната истина. Преди двеста години обаче ми бе открадната от Пасиел - изкусен крадец, който колекционира подобни предмети. Ако можех да си върна този предмет, можеше и да успея да разреша проблема си.

[Конър Слотър]

- Честно казано, дори не знам що тряя да ти помагам, лисугер скапан. И се казваш Лиси, тъпако, ко да си мисля за тебе? И ти ко искаш ве? Да ходя да търся някъв крадец ли? Аз с кражби не се занимавам, елфическа курво, ко да го прая тоз?

[Серена Калахан]

- Всички в кралство Еритос ли са толкова невъзпитани, като Вас? Не знам защо ме обиждате, след като са Ви изпратили да ми помогнете. Не очаквам от Вас и да крадете нищо, даже силно се надявам, да не ми погодите номер. Искам да откриете Пасиел и да го доведете тук в кралския дом, където ще бъде съден за деянието си, а Огледалото ще ми бъде върнато.

[Конър Слотър]

Конър вдигна вежда.
- Мършава лисицо, тъпа, зависиш от мене, тъй че си затваряй устата. Мразя шибани елфи, не виждам причина що въобще да ва уважавам. Да открия тоз тъпак? Аз на куче преследвач ли ти приличам, малоумнико? Къде въобще да го търся тоз?

[Серена Калахан]

Лиси въздъхна.
- Ако ще продължавате да ме обиждате, това няма да сработи. Доколкото разбрах има и други пратеници. По-скоро предпочитам да говоря с някой от другите, ако не смятате да приемете тази задача насериозно.

[Конър Слотър]

Конър са изсмя.
- Путьо, ти нещо за много важен ли почна да се взимаш? Не стига че уж има нужда от помощ и мизерства, ами и се прай. Ай казвай къде да го търся тоз Пасиел, щото накрая туй лайняно кралство ще си търси нов крал.

[Серена Калахан]

Кралят скръсти ръце и зае отбранителна поза.
- Вие сте този, който ще си има проблеми, господин Конър. Наистина ли вярвате, че ще можете да нараните някого тук? След като ме заплашвате, не виждам как се успеете да ми помогнете, а и не съм убеден, че няма да задържите предмета за себе си.

[Конър Слотър]

Конър извъртя очи.
- Сякаш ми трябва някво тъпо огледало. Такоз си имам и вкъщи. - изрече Конър. - Кат не щеш да казваш къде да го търся тоз, не виждам що да продължавам да си хабя времето.

[Серена Калахан]

Лиси отново въздъхна тежко. Този тъмен елф се държеше ужасно, но в момента изглеждаше сякаш няма особен друг избор.
- Последните следи на Пасиел се губят в гората Сарис. Там обаче гъмжи от силни зверове, поради което не мога да си позволя да рискувам живота на поданиците си. Макар и да сте ужасен, все пак ще Ви дам съвет, не ходете там сам и неподготвен.

[Конър Слотър]

- Ма разбира се, че няма да жертваш мизерните животи на другите изроди като тебе. Се някой друг тряя да ви върши мръсната работа. Хубу, ще отида да видя ко има в тъз тъпа гора, макар и да са съмнявам тоз да е бил там, щом има зверове...

[Серена Калахан]

- Не подценявайте Пасиел. Той е изключително ловък. Братът на съпругата ми ще Ви разясни повече за гората. Изчакайте тук. - Лиси се обърна и излезе от стаята, за да повика Отело. След като затвори вратата зад себе си, той въздъхна облекчено. Поне за сега нямаше да му се налага да продължава този ужасен разговор.

[Серена Калахан]

Братът на кралицата влезе в стаята и поздрави тъмния елф на име Конър.
- Е, значи ти си този, който се е навил да иде в Сарис? Доста смело. - изсмя се мъжът.

[Конър Слотър]

Конър скръсти ръце и погледна гневно другия тъпак.
- На нищо не съм се навивал. Вий сте тез дето имате нужда от мойте умения, затуй въобще не ми се прейте, а съдействайте, щото тва ще значи че час по-скоро ще се отърва от грозните ви лайняни мутри.

[Серена Калахан]

Отело се изсмя отново.
- По-скоро Лиси има нужда от "твоите умения". На мен честно казано не ми пука особено какво ще стане с това кралство, тук винаги ще съм "чужденец" така или иначе. - сви рамене той.

[Конър Слотър]

- Чудесно, на мене също не ми дреме за тъпото ви кралство, дано умрете все пак. Ще тръгваш ли или ще продължаваш да ми губиш времето с тъпотиите си? - изсумтя Конър.

[Серена Калахан]

- Чакай малко, къде да тръгвам? Нещо не си разбрал, аз дойдох само да ти кажа за Сарис. Гората се намира на юг от кралския дом и там се помещават диви зверове - лергами. Странни същества със змийски тела и очи по цялото тяло. Плюят отрова и са доста опасни. Да не съм луд, че да ида там?

[Конър Слотър]

- Дано един ден ви нападнат, че света да се отърве от ужасната ви паплач. - изсумтя Конър. - Хубу, стойте си тука тъпаци такива, естествено че аз ще трябва да ви спасявам задниците. Нещо друго да има да казвате ти или оня тъп лисугер?

[Серена Калахан]

- Всъщност, да. Исках просто да те попитам дали би имал нещо напротив да вземеш Огледалото от Пасиел? Аз и сестра ми имаме свои виждания за нещата, така че бихме били изключително признателни, ако свършиш това за нас.

[Конър Слотър]

Конър са изсмя.
- Дреме ми за тебе и сестра ти. Разберете се с оня Лисугер, щото и той иска тъпото огледало.