Кралски дом - източно крило

[Серена Калахан]

Жената присви очи. Тези пратеници бяха потенциална заплаха за нея и Отело.
- Аз съм Мелвиел, съпруга съм на краля на Ленадра, така че предполагам това ме прави кралицата на това място. Какво Ви води в покоите на брат ми?

[Силиа Фингел]

Силиа прокле късмета си. Не искаше да попада нито на кралицата, нито на брат ѝ. Трябваше да разбере за какво говори Пасиел, но явно нямаше да се случи.
- Чух грозни неща по Ваш адрес и реших да опровергая онова нищожество Пасиел. - излъга принцесата. Надяваше се тази жена да ѝ повярва, че е на нейна страна. - Имах задача да науча какво е станало на процеса, но разговорът с този елф беше меко казано невъзможен. Не разбирам защо е насъбрал толкова омраза към Вас.

[Серена Калахан]

Кралицата повдигна вежда.
- Не се учудвам, че Пасиел е изрекъл подобни неща. - отвърна тя. - Не го слушайте, той е просто един долен крадец, който си позволи да оскърби народа ни по най-ужасяващия начин. На процеса се държа отвратително и си позволи да уринира пред всички в залата, изключително гнусна постъпка. Според Вас някой като него може ли да бъде с всичкия си?

[Силиа Фингел]

Силиа нервно се изсмя.
- Разбира се, че не. - отвърна тя. - Познавам подобен индивид, за съжаление, не можем да излезем с него на глава. Ще ми позволите ли да опровергая Пасиел? Трябва да докладвам нещо на крал Лиси, а имам чувството, че се провалих в задачата си.

[Серена Калахан]

- Разбира се, ще Ви помогна с каквото мога. Какво точно е казал Пасиел по мой адрес? Аз съм почтена, всички в кралството знаят това!

[Силиа Фингел]

Силиа въздъхна. Трябваше да спечели доверието на тази жена.
- Твърди, че с брат Ви сте виновни за разорението на Ленадра. Това няма как да е истина, независимо дали харчите много или не. - изсумтя принцесата. - Кой би повярвал на крадец като него? Изрече и някои доста оскърбителни слова срещу Вас и брат Ви, смятам да Ви ги спестя.

[Серена Калахан]

Мелвиел въздъхна.
- Разбира се, че ще каже това. Познавам го бегло, но знам, че той таи огромна омраза към мен и брат ми от преди. Вижте, ние не сме елфи, поради което съм свикнала да изпитвам дискриминация навсякъде из кралството. Доста от по-възрастните елфи смятат, че ние феите сме с лек характер и използваме магия, за да постигнем целите си. Уверявам Ви, че няма нищо такова, аз обожавам съпруга си, а брат ми не е сторил нищо лошо, сигурна съм в това.

[Силиа Фингел]

Силиа се усмихна.
- Вярвам Ви. - излъга тя. - Думите на Пасиел са просто едни безпочвени слова. Когато му казах да ми представи доказателства за думите си, той продължи да Ви нагрубява и да твърди, че именно Вие сте причината за финансовата криза в Ленадра. Къде са доказателствата? Според този негодник, те са някъде тук. - изсмя се Силиа. - Пълни глупости, мен ако питате.

[Серена Калахан]

- Пасиел твърди, че доказателствата са в покоите на брат ми? - повдигна вежда Мелвиел. - Това е просто невъзможно, тъй като и аз, и той винаги сме се съобразявали със състоянието на кралството. Аз самата дойдох да го потърся, но прислугата ме уведоми, че е отишъл да обсъди нещо важно с брата на съпруга ми - принц Трабиел. Кажете от какви доказателства се нуждаете и ще се постарая да Ви помогна.

[Силиа Фингел]

Силиа поклати глава.
- Де да знаех. Смятам, че от никакви. Пасиел просто се опита да ми замаже очите, за да му повярвам. - въздъхна тежко принцесата. - Какво уличаващо бих могла да намеря аз тук? Не знам, сигурно се е надявал да зърна някакви много скъпи предмети или нещо подобно, което да докаже глупавата му теория.

[Серена Калахан]

"Никога няма да откриеш нищо такова, момиче..." Помисли си феята, след което продължи.
- Брат ми не се интересува от такива неща, аз също. Съпругът ми винаги е бил съгласен с всички мои разходи, а аз винаги съм се съобразявала с положението на кралството. Не се омъжих за Лиси, заради богатства.
Кралицата отвори една от стаите и забеляза купчините рози и картички в нея.
- Това е единственото място, със скъпоценности, за което знам в покоите на брат ми. Както виждате, всички са от брата на съпруга ми, той колекционира цветя и поеми.

[Силиа Фингел]

Силиа разгледа някои от картичките и въздъхна.
- Изглежда братът на крал Лиси е влюбен в брат Ви. Няма нищо срамно в това. - изрече тя и въздъхна тежко. - Ето, нищо тук не доказва думите на онзи нещастник Пасиел! Не разбирам защо упорства, вместо да съдейства.

[Серена Калахан]

Мелвиел въздъхна.
- Не знам нищо относно това, брат ми твърди, че е просто част от колекцията на принца. - отвърна тя. - Относно Пасиел, така е, не знам защо очаквате от него да Ви каже истината. Той просто ме мрази и не ме приема за част от този народ, свикнала съм с това.

(Силиа не може да продължи тази задача. Съотборник на произволен принцип ще бъде избран, за да продължи със следващата задача.)

[Силиа Фингел]

Силиа тежко въздъхна.
- Все едно, изгубих си времето с глупостите на този. Пожелавам Ви приятен ден! - изрече принцесата и си тръгна.
Ако тази жена не я беше хванала, можеше и да открие нещо. Нямаше представа защо Пасиел я беше пратил точно тук, на пръв поглед това място не изглеждаше подозрително.

[Серена Калахан]

Мелвиел изпрати Силиа и се подсмихна. Разбира се, че нямаше да открие нищо тук, както и където и да било. Пасиел щеше да си плати за това съвсем скоро. Кралицата се радваше, че именно тя пресрещна пратеницата, Отело винаги имаше навика да издава плановете им, което беше прекалено опасно. Трябваше да внимават повече от тук нататък и да преценят на кого от тези пратеници биха могли да се доверят.

[Серена Калахан]

Серена пристигна във въпросното източно крило на кралския дом. След като попита няколко от слугите, тя най-после откри стаята на Отело и почука на вратата, след което отстъпи няколко крачки назад и зачака някой да ѝ отвори. Силно се надяваше да е тук и да не е дошла напразно.

[Серена Калахан]

Отело отвори вратата след известно време, но видът му беше меко казано доста странен. Той прокара ръка през разрошените си коси, опитвайки се да ги приведе в по-приличен вид.
- Теб те помня, присъстваше на процеса срещу Пасиел. - започна той. - С какво мога да помогна? - след като каза това, мъжът обгърна халата около тялото си.

[Серена Калахан]

Серена присви очи.
- Аз бях, да. Трябва да говоря за нещо важно с Вас, но така като гледам май не идвам в добър момент. Спяхте ли?

[Серена Калахан]

- Не точно... - с тих глас отвърна Отело. - Имам малко време, кажи.

[Серена Калахан]

- Онзи Пасиел обвинява теб и сестра ти в измяна срещу кралството, явно. Кралят Ви ме изпрати да говоря с теб по този въпрос.

[Серена Калахан]

Отело въздъхна.
- Пасиел е идиот, не разбирам защо Лиси слуша глупостите му. Очевидно е, че нищо такова няма. Само това ли беше?

[Серена Калахан]

- Това го забелязах още на процеса, но няма как да свидетелствам срещу него и да кажа "ами той е идиот и лъже", та имаш ли някакви по-солидни доказателства? - отвърна Серена с раздразнен тон. Вече искаше да си ходи.

[Серена Калахан]

- Ами не знам какво повече да ти кажа, тъй като това си е самата истина. Аз специално никога не съм искал финансова помощ от Ленадра и това лесно може да бъде проверено в записите на архивистите. - невъзмутимо отвърна Отело. "А и защо ми е да искам такава, след като се сдобия с Огледалото, всичко ще е за мен така или иначе..." помисли си мъжът.

[Серена Калахан]

Серена въздъхна. Предполагаше, че това може да бъде използвано като доказателство срещу думите на Пасиел.
- Добре, благодаря ти. - отвърна тя.

[Серена Калахан]

- Искаш ли още нещо, или ще си тръгваш? Имам важна работа. - отвърна Отело.

(Серена не може да продължи тази задача. Съотборник на произволен принцип ще бъде избран, за да продължи със следващата задача.)