Изоставеното имение

[Силиа Фингел]

Силиа се доближи до принцесата.
- Мъртъв е, предполагам. Никога повече няма да те безпокои.

[Серена Калахан]

Принцесата отпусна прегръдката си и се обърна към непознатата жена.
- Благодаря Ви, ако не бяхте дошли навреме, кой знае какво щеше да се случи. Радвам се да го чуя. Ще наредя да бъдете повишена в генерал. - усмихна се тя и избърса напиращите сълзи в очите си. Беше изкарала страхотен късмет.

[Силиа Фингел]

- Аз съм само пратеница, нямам нужда от повишение. - изрече Силиа и се усмихна. - Радвам се, че не онзи негодник не е посмял да Ви нарани повече от това.

[Серена Калахан]

Шен Мей също се усмихна.
- Значи Вие сте една от пратениците на брат ми, Калабрия Ви е благодарна за това, което правите за нас. Но... щом Уен Мао е мъртъв, предполагам въпросът с бунта е разрешен...?

[Серена Калахан]

Изражението на Луо Чин посърна.
- Опасявам се, че не е. - тя се обърна към пратеницата. - Споменахте, че знаете повече за участието на брат ми Луо Рен в тази история. Какво знаете?

[Силиа Фингел]

Силиа сви устни.
- След като е бил изгонен от Калабрия, защото е бил хванат да пие от извора на младостта, Луо Рен е решил да започне революция. Той вярва, че членовете на династията Шен нямат право да бъдат единствените, които да пият от фонтана. Луо Рен иска цялото население да има достъп до извора, за да могат заедно да просперират в империята. Съотборницата ми също ми каза, че онова клане в една от провинциите ви е било причинено от Луо Рен, а не от Уен Мао. - отвърна Силиа. - Така както виждам нещата, Луо Рен е използвал онзи проклетник, за да остане в сянка. Не знам какво предстои, но няма да е хубаво, опасявам се.

[Серена Калахан]

Луо Чин изцъка с език.
- Значи за това Луо Шанг беше толкова потаен през последните дни. Не ме разбирайте погрешно, по-малкият ми брат не е предател, сигурна съм, че се е срещал с него, за да опита да го разубеди. Аз загубих контакт с Луо Рен още по време на изгнанието му. Разбирам тревогите му, но такова е решението на императора, ние сме просто войници. Наш дълг е да пазим империята и да изпълняваме заповеди. Луо Рен не разбира, че дори и да постигне целта си, това няма да доведе до просперитет. Дори и жителите на Калабрия да останат вечно млади, това няма да ги спаси от глад и нищета, ако откажат да работят за просперитета на империята. Мисленето му е наивно. - гневно отвърна жената.

[Силиа Фингел]

Като човек, който често желаеше смъртта си, Силиа изобщо не желаеше да бъде вечно млада.
- Наистина не разбирам мотивите на брат Ви. - изрече тя. - Права сте, населението едва ли би било съгласно да работи за вечни времена в името на империята. Трябва да уведомите императора за това.

[Серена Калахан]

Луо Чин кимна.
- Разбира се, ще приведа и армията в бойна готовност, но вероятно отново ще имаме нужда от Вас. За сега най-важното е Нейно Височество да се прибере в двореца и да си почине. - тя помогна на Шен Мей да се изправи и всички се приготвиха да се махнат от това ужасно място.

(Силиа не може да продължи повече тази задача. Друг съотборник ще бъде избран, за да се заеме със следващата задача.)

[Силиа Фингел]

След като напуснаха имението на Уен Мао, Силиа си взе довиждане с двете жени и си тръгна.