Изоставеното имение

[Серена Калахан]

Стара постройка, принадлежаща на заможен род. За съжаление и последният член на рода вече отдавна е загинал, та мястото пустее от години.

[Серена Калахан]

След известно време, Луо Чин и пратеницата пристигнаха пред изоставеното имение.
- Силно се надявам да са вътре.

[Силиа Фингел]

- Дано. - изрече Силиа със свито сърце. - Нека бъдем предпазливи.

[Серена Калахан]

Уен Мао погледна през прозореца и видя генерал Луо Чин, заедно с жената, която бе срещнал неотдавна в Калабрия. Мъжът изцъка с език, макар и да предполагаше, че рано или късно ще се стигне до тук. Той излезе от имението, затваряйки вратата зад себе си и се обърна към пратеницата.
- Какво Ви води в моя дом? - любезно се усмихна търговецът.

[Силиа Фингел]

Силиа тежко въздъхна.
- Лъжите Ви и това че сте отвлякъл принцесата. - отвърна Силиа. - Какво ѝ сторихте?

[Серена Калахан]

Уен Мао продължи да се усмихва и сви рамене.
- Не знам за какви лъжи говорите, всичко което казах беше истина. - невъзмутимо отвърна той. - С принцесата решихме да не чакаме одобрението на брат ѝ, за да се венчаем, сватбата ще се състои съвсем скоро, предполагам че бихте могли да присъствате, щом вече сте тук.

[Силиа Фингел]

Силиа си спомни за фалшивата сватба, която Конър ѝ спретна. Принцесата се разгневи.
- Спрете да лъжете и предайте принцесата! - извика тя. - Докато сте я отвличали, тя е скъсала част от робата Ви. Не би го направила, ако бе решила да тръгне с Вас по собствено желание, нали? Веднага ни кажете какво сте ѝ сторили и къде я държите!

[Серена Калахан]

Уен Мао не се помести нито сантиметър от входа на имението.
- Не знам защо сте толкова враждебно настроена и в какво ме обвинявате, но това е частна собственост. Бъдещата ми съпруга не желае да бъде обезпокоявана, така че Ви съветвам да си вървите. - отвърна той.

[Силиа Фингел]

- Отвлякъл сте я, така че не смейте да я наричате бъдеща съпруга! - изрече Силиа. - Враждебно настроена съм, защото достатъчно съм се занимавала с психично болен изрод като Вас. В началото Ви съжалих, реших че просто и двамата сте влюбени, но разбрах каква е истината и няма да си тръгна, докато не пуснете момичето да си върви!

[Серена Калахан]

Уен Мао се изсмя с глас.
- Доста сте глупави и двете, ако мислите, че просто ще се откажа. Принцесата вече няма избор, опасявам се. - отвърна той.

[Серена Калахан]

Луо Чин се разгневи.
- Нейно Височество ще си тръгне от тук невредима, но на теб ти обещавам, че няма да напуснеш това имение жив! - изкрещя тя.

[Силиа Фингел]

Лицето на Силиа почервеня от гняв.
- Тогава просто ще ѝ се наложи да стане вдовица, колко ужасно. - отвърна тя. - Пуснете я веднага, иначе ще съжалявате!

[Серена Калахан]

Уен Мао изцъка с език.
- Това няма да стане! Не направих всичко това, за да загубя отново. - гневно отвърна той. - Дори се съгласих да участвам в проклетия бунт на Луо Рен, направих всичко, за да се уверя, че Шен Мей ще бъде моя! Вие двете няма да ме спрете!

[Серена Калахан]

Зениците на Луо Чин се разшириха.
- Брат ми? Брат ми е организирал бунта? - невярващо отвърна тя.

[Силиа Фингел]

Силиа въздъхна.
- Ще ви разкажа за това по-късно. Сега трябва да върнем принцесата. - изрече тя и се обърна към Уен Мао. - Виж, побърканяко, тя никога не би те обичала. Това, което правиш е повече от ужасно! Нима смяташ, че като я държиш против волята ѝ и ѝ причиняваш бог знае какво, тя ще те обикне? Никога няма да стане! Освободи я веднага!

[Серена Калахан]

Мъжът отново сви рамене.
- Ще ме обикне разбира се, не е като да има особен друг избор. - изсмя се той. - Така или иначе, чувствата ѝ по въпроса не ме интересуват особено. Ще свикне.

[Силиа Фингел]

Силиа не можеше да сдържа яростта си повече. Принцесата зашлеви Уен Мао с всичката сила, на която бе способна.
- Това никога няма да се случи, негоднико! Веднага я пусни, иначе ще бъдеш наказан жестоко! - извика тя.

[Серена Калахан]

Уен Мао разтри бузата си и избута жената назад.
- Никога! По-скоро бих я убил, пред това да позволя да я отведете! Ако не желае да е моя, ще нахраня червеите с нея. - отвърна невъзмутимо мъжът.

[Силиа Фингел]

- Няма да позволим да нараниш горкото момиче! Пусни я, тя никога не би те обичала! - изрече Силиа и се обърна към Луо Чин. - Не можете ли да направите нещо?

[Серена Калахан]

На Луо Чин ѝ писна да служа бръщолевенията на този долен червей. Тя извади меча си и бързо го посече.
- Направих. - гневно отвърна тя. - Исках да видя докъде ще стигне арогантността му, никога нямаше да му позволя да нарани Нейно Височество. Нека влизаме, надявам се да е невредима. - разтревожено отвърна тя и влезе в имението.

[Силиа Фингел]

Силиа последва жената. Надяваше се принцесата наистина да е невредима.

[Серена Калахан]

Шен Мей така и не бе успяла да се развърже и да махне парчето плат от устата си. Тя чу стъпки в имението и започна да сумти, надявайки се да бъде чута и Уен Мао да не се е върнал.

[Силиа Фингел]

Силиа чу някакви звуци и се обърна към Луо Чин.
- Май идват от тази стая. - изрече принцесата. - Бъдете внимателна.

[Серена Калахан]

Луо Чин кимна и влезе в стаята. Побърза да се приближи до принцесата и развърза всички окови, след което махна парчето плат, запушващо устата ѝ.
- Мей, добре ли си? Онзи негодник посмя ли да те нарани? - попита тя.

[Серена Калахан]

Принцесата поклати отрицателно глава и прегърна Луо Чин.
- Не, добре съм. Той настояваше да изчака за "сватбата ни", докато империята падне. - тя забеляза непозната жена, но предположи че е част от армията. - Всичко наред ли е в двореца, добре ли сте, къде е Уен Мао? - плахо попита тя.