Плаж

[Елвира Голдлийф]

- Не се притеснявам как ще го приеме Афсол. Притеснявам се как ще го приема аз. - изрече Елвира. - Не мисля, че съм готова да бъда майка на този етап. Не знам нищо за децата, едва ли ще успея да му дам онова, което заслужава.

[Лилит ле Бланк]

"Принципно да, чудя му се защо не те търси. Доста по-добра си от нея, убедена съм."

[Серена Калахан]

Крисчън отвърна на целувката ѝ, но след това се раздалечи от нея. От край време поведението ѝ му се струваше крайно подозрително. В началото го отдаваше на мъката от загубата на роднината ѝ, но напоследък не беше съвсем сигурен какво се случва с нея. Така или иначе щеше да разбере.
- Ще се забавляваме, разбира се. Скоро. - отвърна той и се запъти към брега.

[Конър Слотър]

- Имай късмета да ме измамите, шибаняко. - закани се Конър.

[Серена Калахан]

- Честно казано и аз не разбрах съвсем защо ме покани тук. - отвърна Делина и сви рамене.

[Силиа Фингел]

Силиа също реши да излезе. Принцесата се излегна върху един от шезлонгите, беше замръзнала. Нямаше търпение да се прибере и да си вземе малко от опиума. (

[Лилит ле Бланк]

"Хмм, не ти ли каза?", учуди се Лилит. "Принципно идва с Далия и онази Нерея."

[Катрин Таргариен]

- Няма как да знаеш, преди да ти се случи, Елвира. - отвърна момичето.

[Серена Калахан]

- Нерея е заета със задача, която Арус ѝ възложи. - реши да се намеси Крисчън. - Нещо друго интересува ли те? - стрелна остър поглед към жената и се обърна към Делина. - Поканих те, защото трябва да говоря за нещо с теб.

[Елвира Голдлийф]

- Предпочитам засега да не разбирам. - отвърна Елвира. - Не смятам, че е удобен момент, предвид смъртта на Розария.

[Серена Калахан]

- Не разбирам защо трябваше да дойда на плаж в друго кралство, след като можехме да говорим и вкъщи, но добре. - отвърна Делина.

[Серена Калахан]

Крисчън отново стрелна поглед в посока на Лилит.
- Разбира се, че няма да говорим тук. Ела. - отвърна той и подкани жената да го последва.

[Лилит ле Бланк]

"Принципно бих искала да разбера защо наистина ти харесва да се занимаваш със Силиа, но няма да се случи.", сви рамене Лилит.

[Серена Калахан]

Делина сви рамене и последва Крисчън. Двамата се отдалечиха доста от мястото на партито, вече дори не чуваха гласовете на присъстващите.
- Къде отиваме? - попита тя. - Вече започвам да се плаша и силно се надявам някой разгневен бивш клиент да не ме е поръчал.

[Силиа Фингел]

Силиа не каза нищо, но ѝ се искаше да научи за какво щяха да си говорят Крисчън и Делина.

[Лилит ле Бланк]

Лилит се доближи до Силиа.
"Дали ще я помоли отново да бъдат заедно?"

[Серена Калахан]

След като се увери, че са се отдалечили достатъчно и няма опасност някой от останалите да е тръгнал след тях, Крисчън спря да върви и се засмя.
- Няма нищо такова. Ако исках да те убия, със сигурност нямаше да бия път до Еритос. А и никога не бих приел поръчка, в която целта е мой приятел. - отвърна той. - Исках да те помоля за услуга.

[Силиа Фингел]

Силиа скръсти ръце. Предвид онова, което Крисчън ѝ каза преди да излязат от водата, едва ли.
- Как бих могла да знам, Лилит? На телепат да ти приличам? - вирна вежда принцесата. - Защо не отидеш да ги попиташ?

[Серена Калахан]

Делина скръсти ръце.
- Зависи. Каква услуга? - попита тя.

[Лилит ле Бланк]

Лилит се издразни. Не разбираше от къде Силиа бе придобила такова самочувствие. Отговорите на принцесата бяха станали по-хапливи от преди.
"Надявам се за това да се уговарят. Не заслужаваш човек като Крисчън.", изсъска жената.

[Серена Калахан]

Крисчън въздъхна.
- Силиа. Всъщност, намирам идеята на Арус да се сприятелите за прекрасна. - отвърна той с усмивка на лице. - Както ти разказах преди да дойдем, наскоро преживя трагедия, държанието ѝ напоследък започва да ме притеснява. Предвид че преди се опитваше да посегне на живота си, искам да се уверя, че в момента всичко с нея е наред. Не желая да я притискам, затова просто искам да те помоля да се сближиш с нея и да разбереш какво се случва.

[Силиа Фингел]

Силиа се засмя.
- Колко хубаво, че не ти определяш какво заслужавам и какво не. - отвърна принцесата и погледна студено жената. - Дори и да спре да се занимава с мен, на което силно се надяваш, не знам как би ти обърнал внимание.

[Серена Калахан]

Делина сви рамене.
- Нямам нищо против компанията ѝ, предполагам и тя се чувства по същия начин, след като няма нищо между Вас. Добре, ще се постарая да разбера. После какво?

[Серена Калахан]

- После ще ми кажеш, каквото и да е. Аз ще преценя как да постъпя, предвид ситуацията. Благодаря ти. - отвърна той.

[Лилит ле Бланк]

Лилит въздъхна.
"Колко още смяташ, че ще издържиш с дървените си умения, госпожице Дърво?"