Палат на Лоялността

[Серена Калахан]

Резиденцията на благородните дами и съпруги на императора - Уен Хуа, Олга Рейс и Аиша Халар.

[Серена Калахан]

Фанг Лилуо пристигна, за да се надсмее над Уен Хуа и Аиша Халар. Не познаваше тази Олга, но нямаше нищо против нея за сега, стига да не създаваше проблеми. Тя извика един от евнусите.
- Къде е Уен Хуа? Защо не е дошла да ми се поклони? Специална покана ли чака? - раздразнено попита тя.

[Серена Калахан]

Уен Хуа подреждаше стаята си, когато дочу гласа на новата императрица. Това не вещаеше нищо добро за нея, все пак щеше да стане по-зле, затова излезе и се поклони.
- Ваше Величество. - тихо поздрави тя.

[Серена Калахан]

Фанг Лилуо се приближи и хвана другата жена за косата, след което я застави да коленичи на пода.
- Ето така ще ме посрещаш вече! Надявам се да не се налага отново да ти показвам как. - студено отвърна тя.

[Серена Калахан]

Уен Хуа разтри главата си, където я бе оскубала императрицата, но не посмя да издаде звук на негодувание.
- Да, Ваше Величество. - тихо прошепна тя.

[Серена Калахан]

- Чудесно. Щом сме се разбрали. - усмихна се приветливо жената. - А Аиша Халар къде е? Тя защо не ме поздравява?

[Серена Калахан]

Уен Хуа поклати глава отрицателно.
- Последното, което знам е, че лейди Аиша отиде да си легне наобяд. - отвърна тя.

[Серена Калахан]

- Лейди? Сигурно е лейди тази чуждестранна уличница, която посмя да съблазни съпруга ми с почти несъществуващите си дрехи. - подигра се Фанг Лилуо. - Не ме интересува, ще спи, когато не съм тук. Върви да я повикаш!

[Серена Калахан]

Уен Хуа не желаеше да прави това, но не можеше да се противопостави. Не след дълго, тя се върна със сънената Аиша. По пътя ѝ бе обяснила за случващото се.

[Серена Калахан]

- Простете Ваше Величество. Вече съм тук. Пожелала сте да ме видите. - усмихна се тя и се поклони.

[Серена Калахан]

- Изобщо не съм желала да те гледам. - надменно отвърна императрицата. - Ти си тази с интерес да ме види, недопустимо е да стоя тук от петнадесет минути и ти все още да не си дошла да ме поздравиш. За каква се мислиш? Не знам в бедняшкото кралство Селман как се случват нещата, но тук има правила!

[Серена Калахан]

Аиша наведе глава.
- Съжалявам, Ваше Величество, няма да се повтори. - извини се тя и коленичи на земята. Надяваше се императрицата да я остави намира скоро.

[Серена Калахан]

- Радвам се да го чуя. Разберете ме и двете, не го правя с лошо. Като главнокомандваща на харема единственото, което искам е всички дами тук да се държим на ниво и да не излагаме Негово Величество. Да Ви дисциплинирам е трудна задача и за мен. - невъзмутимо изрече тя, след което излезе от сградата. Радваше се, че кучките слушат и не се опитват да ѝ противоречат.

[Серена Калахан]

Аиша стана и въздъхна.
- Какво ще правим? Сигурна съм, че и слугите я видяха как се държи. Ами ако отидем при императора и се оплачем? Дори и да е императрица, не смятам че поведението ѝ е нормално.

[Серена Калахан]

Уен Хуа се засмя, макар и никак да не ѝ бе смешно.
- Слугите са видели само толкова, колкото да спасят животите си, Фанг Лилуо е императрица, ще бъде нашата дума срещу нейната. Ако отида и се оплача на императора, най-много да пострадам повече от това. Остави, нека се радва. Не го премисляй прекалено.

[Серена Калахан]

- Просто казвам, че не е нормално. - сви рамене Аиша и се върна в стаята си. Надяваше се императрицата да не реши да се върне.

[Серена Калахан]

Уен Хуа въздъхна и също се запъти към стаята си. Откакто церемониите се състояха, императорът не я беше притеснявал, та поне това бе малка победа.