Замъкът на Графиня Катрин Таргариен

[Катрин Таргариен]

Катрин отиде да отвори. Зарадва се да види Елвира.
- Здравей, какво те води насам?

[Елвира Голдлийф]

- В Еритос са дошли две нови момичета. Запознах се с едната и тя поиска да ѝ помогна с лова. Искаш ли да дойдеш с нас?

[Катрин Таргариен]

- Добре, да вървим. - отвърна Катрин.

[Елвира Голдлийф]

Елвира дойде и остави бележка пред вратата на Катрин.

"Чакам те пред пещерите."

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна, когато видя бележката с непознат автор. Момичето излезе навън и уведоми Теон, че са канени на потенциален лов, след което се качи на гърба му и той отлетя към пещерите.

[Силиа Фингел]

Силиа дойде до дома на Катрин и пъхна една бележка под входната врата.

"Каня тя на лов по-късно довечера."

[Серена Калахан]

Гилгамеш остави покана пред вратата на Катрин.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид дойде с усмивка до дома на Катрин. Пъхна една картичка под прага на замъка ѝ и си тръгна.

[Катрин Таргариен]

Катрин изключително много се зарадва, когато видя поканата за рождения ден на Дейвид. Нямаше представа какво щеше да му подари, но щеше да измисли нещо.

[Силиа Фингел]

Мели дойде до дома на Катрин и пъхна една бележка под входната врата.

"Силиа организира лов довечера."

[Катрин Таргариен]

Катрин се зарадва да види, че Силиа е организирала лов. Явно се чувстваше по-добре вече.

[Елвира Голдлийф]

Елвира дойде до дома на Катрин и почука на вратата. Нямаше търпение да клюкарят.

[Катрин Таргариен]

Орна отиде да отвори и се усмихна, когато видя маркизата.
- Ще Ви заведа при господарката ми.
Елвира последва робинята на Катрин и я отведе в кабинета ѝ. Катрин се усмихна, когато видя чернокосата жена. Остави книгата си на страна и се изправи от мястото си.
- Радвам се да те видя, Елвира. - изрече Катрин. - Настанявай се.

[Елвира Голдлийф]

Елвира седна в един удобен фотьойл и помоли Орна да ѝ донесе чаша кафе.
- Дойдох да си поговорим. - изрече Елвира.

[Катрин Таргариен]

- Радвам се. - изрече Катрин и седна на мястото си.
След минути, Орна се върна с горещо кафе и сладки. Постави пред Елвира и господарката си и напусна кабинета.
- Е, за какво искаш да говорим?

[Елвира Голдлийф]

- В арената за двубои има ново събитие. - отвръщаше Елвира, докато си слагаше бучка захар в кафето. Жената започна да разбърква течността с лъжичката. - Знаеш ли какво научих? Някой е успял да спечели нещо грандиозно от онази проклета лотария!
Елвира се вбеси, сещайки се колко загуби там.

[Катрин Таргариен]

Предвид изражението на Елвира, Катрин реши да не се смее. Не искаше да ядосва приятелката си.
- Всеки с късмета си. - отвърна момичето и мигом съжали, защото Елвира я погледна с присвити очи. - Сигурна съм, че късметът ще се усмихне и на теб. Между другото, какво стана с Арус? Продаде ли ти робиня?

[Елвира Голдлийф]

Елвира въздъхна разярено.
- Да, продаде ми. - отвърна тя и започна бързо да кима. - Продаде ми вероятно най-грозното си момиче! Катрин, не мога да я гледам. Настръхвам като я видя. Даже сънувах кошмари с нея първата нощ!

[Катрин Таргариен]

Катрин не можа да се сдържи. Прикри уста с ръка и се засмя.
- Защо говориш така за момичето? - учуди се графинята. - Едва ли е толкова зле.

[Елвира Голдлийф]

- Едва ли е толкова зле? - повтори Елвира. - О, ти не си я виждала дори! Грозновата е. Трябваше да я взема със себе си, но едва ли щях да преглътна срама някой да ме види с нея. И това същество ми струваше 300 000 злато! - Елвира крещеше. - Дадох 300 000 за нещо, от което се плаша всеки ден!

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна.
- А защо реши да я купиш, след като я видя? - попита Катрин. - Едва ли ти е останало много.

[Елвира Голдлийф]

- Катрин, купих я, защото не мога да се справям сама с целия замък. - отвърна Елвира, все още беше бясна. - Нямах избор. Домът ми започна да потъва в мръсотия, а не исках това. И си права, не ми остана много. Имам към 30 000 злато. Как се живее с толкова малко?

[Катрин Таргариен]

Катрин отново въздъхна. Знаеше, че любовта на Елвира към прахосничеството и хазарта няма да доведе до нищо добро.
- Съжалявам, че отново си ударила дъното. - изрече момичето. - Всички сме били бедни, Елвира. Никой от нас нямаше много в началото, но постепенно забогатяхме.

[Елвира Голдлийф]

- Да, вие! Аз цял живот ще си стоя бедна. - изрече Елвира и отпи от кафето си. - Някога живеех охолен живот. Не ми се налагаше да мисля какво прахосвам, тъй като всичко ми бе осигурено. Родителите ми така и не ми обясниха как да спестявам средствата си. След като ги наследих, не знаех какво да правя с наследството си. Мислех, че пак ще получавам много, но нещата не стояха така. Накрая загубих всичко, знаеш. И всички проклети аристократи забравиха името ми! Негодници!

[Катрин Таргариен]

Катрин леко се разсмя.
- Но това не е ли хубаво? - попита момичето и на свой ред отпи от кафето си. - Намери нас - шепа хора с проблеми.