Стаята на Евдемия

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия нае стая, в която да прекара вечерта. Беше изморена от това обикаляне и искаше да си почине малко. По-късно можеше отново да разгледа кралството, но сега щеше да поспи няколко часа.

Стаята беше добре обзаведена, въпреки че нямаше да използва другите мебели. Легна на леглото и се чудеше какво ли прави Кат Ле Руж навън.

- Знам, че ще си намери местенце. - изрече жената, затваряйки очи.

Изведнъж се сети за нещо, което я накара да стане като попарена от леглото. Сейбър. Белият ѝ дракон беше съвсем сам, а Евдемия бе прекалено далеч. Силно се надяваше онзи негодник Гилгамеш да не се възползва от отсъствието ѝ. Не знаеше как да постъпи. Не знаеше към кого да се обърне, за да се спрат злодеянията на Гилгамеш. Дори господарката му беше безсилна пред него.

- Дано някога се оправи този, че ако продължава така, няма да останат хора в Еритос.

Евдемия затвори очи и реши да изхвърли негативните мисли от съзнанието си.

Евдемия заплаща 500 злато.

[Серена Калахан]

На вратата на стаята се почука. Мъжът застана и изчака някой да му отвори.

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия се събуди от почукване по вратата. Помисли си, че е време да освободи стаята, но когато погледна навън, не беше изминало доста време, откакто беше в кралството. Елфката стана от леглото и отвори вратата. На прага седеше непознат мъж.
- Ъм, с какво мога да Ви помогна?

[Серена Калахан]

Изражението на мъжа посърна, при вида на белега на ръката на жената. Добре познаваше това обозначение, тя принадлежеше на публичния дом в Еритос. Често купуваше момичета за продан от различни бардаци по света, така че знаеше какво означава всеки един знак. "Страхотно, тази няма да има никакви пари." Все пак, той се насили да се усмихне и проговори.
- Здравей, аз съм пътуващ търговец, който може би е объркал стаята, но случайно да се интересуваш от закупуването на робиня, за да ти помага из къщи?

[Евдемия Блъдмаер]

Лицето на Евдемия почервеня от гняв. Мразеше робството, самата тя бе робиня години наред. Макар и да не използваше често силите на рода си, жената нямаше нищо против да убие още един робовладелец. В ръката ѝ започна да се поражда топка в тъмен цвят, която само чакаше да напусне ръката ѝ.
- Давам ти точно няколко секунди да се махнеш от тук, освен ако разбира се, не искаш да умреш!

[Серена Калахан]

Непознатият отстъпи назад и се отмести от вратата, вдигайки ръце.
- Добре де, добре, отивам си. - с лека нотка на насмешка отвърна той, след което се отдалечи от стаята на жената. "Знаех си."

[Евдемия Блъдмаер]

Топката в ръката на Евдемия се стопи и жената се поуспокои.
- Не мога да повярвам, че и тук търгуват с роби. - каза си на глас тя и се върна обратно в стаята си.
Седна на леглото и отвори едно от нощните шкафчета. Вътре намери няколко книги, взе едната и започна да я чете. Нощта щеше да бъде дълга. Надяваше се само, когато се върне, Сейбър да е добре.

[Каво]

Каво доязди да види кви други хора има тука и кончо почука на вратата.

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия тъкмо беше прочела поредната глава от книгата, когато чу почукване на вратата. Помисли си, че ще е поредният досадник или друг продавач на роби. Отвори вратата и очите ѝ се разшириха от изненада. Не беше очаквала да се появи Каво.
- Ти пък какво търсиш тук?

[Каво]

Каво са зачуди кончо и той.
- Але курво ти ли си била тука. - адски каза Каво.
- Тука ли обслужваш вече. - зверски пита кончо.

[Евдемия Блъдмаер]

Евдемия въздъхна. Тези очевидно никога нямаше да се променят.
- Нищо подобно. Тук съм, защптп дойдох да разгледам кралството. Ако си свършил с малоумните си въпроси, си тръгвайте.

[Каво]

Каво са звероса, че тъз пак са прай и са приготви тупаника край да няма ама кончо го спря, щото не искаше да съдят пак Каво.
- Ако се пак решиш да на обслужиш сме тука в съседната стая. - намигливо каза Каво.
Каво препсува курвата, зе си кончито и си тръгна натъжен до дупка.

[Евдемия Блъдмаер]

- Този следи ли ме? - мислеше си елфката, докато затваряше вратата след себе си.
Тя се върна обратно на мястото си и съзнанието ѝ започна да се пълни с тревожни мисли за горката Сейбър. Силно се надяваше Гилгамеш да не е усетил отсъствието ѝ. Не че и ако беше там можеше да го спре...