Стаята на Серена

[Серена Калахан]

Серена влезе в странноприемницата, но вместо към събралите се хора, обсъждащи мисиите, тя се насочи към частта със стаите за отдих. Подаде кесия със злато на съдържателката, която ѝ връчи тежък метален ключ и я упъти към един тесен и мрачен коридор, в дъното на който беше стаята ѝ. Когато отвори вратата, престолонаследницата на Еритос никак не се очарова от състоянието на стаята - мебелите изглеждаха стари и износени, а и не бе съвсем чисто.
- Какво пък... Ще живея тук докато не ми свърши златото и не умра от глад. Явно така е най-добре. - измънка под носа си тя и се хвърли на леглото. Очите ѝ отново започнаха да се пълнят със сълзи.

Серена плати 500 злато.

[Серена Калахан]

Серена въздъхна. Трябваше да слезе до таверната, за да плати отново престоя си в стаята. "За страхотна стая плащам, няма що..." Начумери се момичето, но все пак отиде и остави дължимото на съдържателката. Поне тук бе далеч от невъзможния си дракон и всички, които я мразеха. Поръча си бутилка вино от бара, след което я взе обратно в стаята със себе си.

Серена плати 500 злато.

[Силиа Фингел]

Силиа веднага се запъти към странноприемницата, надявайки се Серена да е тук. Принцесата влезе вътре и помоли да я отведат до стаите. Съдържателката отведе момичето до втория етаж на странноприемницата и ѝ показа кои стаи са заети.
- Няма ли да си наемете стая, все пак?
- Не, съжалявам. - отвърна тя и продължи по коридора.
Стаите, които бяха наети, не бяха никак малко и принцесата реши да започне от самото начало. Някои хора предпочитаха да не отварят или ги нямаше, други пък се ядосваха, че тя прекъсва съня им или нещо друго.
Жената започна да се отчайва. Трябваше да провери само още две стаи. Почука на вратата на едната и от там излезе мъж, който не изглеждаше доволен, че го безпокоят. Силиа се извини за безпокойството и мъжът затръшна вратата под носа ѝ. Принцесата се обърна към отсрещната врата и почука, надявайки се Серена наистина да е тук.

[Серена Калахан]

Серена бавно отвори очи. Едва бе успяла да заспи, но почукването на вратата ѝ отново я разсъни. Чудеше се кой ли може да е това? "Вероятно съдържателката, отново ще ме пита дали съм гладна..." Момичето въздъхна и си наметна един халат, който бе оставен за нея от служителите. Честно казано, беше ужасен и не покриваше почти нищо, но бе по-добре, отколкото да носи роклята си в продължение на дни, без да има къде да я изпере. Тя отвори вратата и не можеше да повярва на очите си.
- Силиа? Какво правиш тук? - изненадано промълви момичето.

[Силиа Фингел]

На лицето на Силиа застана усмивка. Най-сетне откри престолонаследницата на Еритос. Без да ѝ казва нищо, Силиа прегърна момичето.
- Радвам се, че те открих. - изрече тя и се отдръпна. - Гилгамеш те търси от известно време. Заради мен ли си тръгна? Заради онова, което казах?

[Серена Калахан]

Серена не знаеше как да отговори. Наистина, думите на Силиа я наскърбиха много, но това съвсем не бе единствената причина, за да си тръгне и да потърси убежище в другото кралство.
- Наистина не знам какво ще правя... - през сълзи отвърна тя, все още прегръщайки пиринцеса Силиа. - Изненадана съм, че Гилгамеш дори е забелязал, че ме няма, но не знам как да се разбера с него. За пръв път попадам на такъв дракон, та на него му доставя удоволствие да ме унижава и да настройва приятелите ми против мен. Тръгнах си, защото не можех да понеса да изгубя и твоето приятелство. - Серена отново зарида с глас.

[Силиа Фингел]

- Не плачи. - изрече Силиа и погали косите ѝ. - Не мисля, че му пука особено. Забелязал е, че те няма, тъй като изпълнява мисията, която си взела от това място. Наистина не знам какво би накарало Гилгамеш да се спре, но ще намерим начин. Нека си вървим, Серена.

[Серена Калахан]

Серена кимна с глава. В крайна сметка не искаше да изхаби всичкото си злато, плащайки за тази дупка. Върна се вътре и облече роклята си отново, след което пак се показа на вратата, взимайки ключа със себе си, за да го остави при съдържателката на излизане.
- Нека вървим. Не знам как ще се справя с Гилгамеш, но не мога и завинаги да се крия тук...

[Силиа Фингел]

Силиа не искаше да оставя Серена сама с онзи откачен дракон, но знаеше, че нещата ще станат още по-зле, ако я укрие. Надяваше се престолонаследницата на Еритос да успее да се разбере с дракона си, за да могат всички да живеят в известен мир, както преди.