Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:19:42 GMT 2
Тамилин беше получила бележка, че трябва да вземе новата си рокля. Тя се издразни изключително много, защото не успяваше да открие двамата си доверени слуги и тръгна сама. Тъкмо отваряше вратата на магазина, когато някой сложи ръка върху устата ѝ, придържайки кърпа, напоена с нещо. Момичето бегло бе отворило очи и бе забелязало, че пътува в някакъв кораб. Когато се събуди напълно, беше завързана в някаква отвратителна и прашна колиба. Сълзи се стекоха от очите ѝ, когато установи, че не може да се развърже.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:21:23 GMT 2
Крисчън въздъхна. Беше отвлякъл това момиче по заръка на лейди Моника, но нямаше представа какво да стори сега. Във всеки случай, трябваше да се върне и да ѝ донесе някаква храна, иначе щеше да умре от глад. Той влезе в колибата и забеляза, че Тамилин плаче. Би се почувствал зле, ако не си спомняше точно какво е сторила на горката лейди Мириам и на класа си в гимназията. - Виждам, че си будна. - тихо изрече той.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:22:24 GMT 2
Тамилин се разгневи при вида на мъжа. Естествено, точно както и предполагаше, някой я бе отвлякъл, заради влиятелното ѝ семейство. - Как смееш да се държиш така с мен? - кресна тя. - Пусни ме веднага, иначе не отговарям какво ще ти се случи, когато татко научи!
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:24:07 GMT 2
Зениците на Тамилин се разшириха. - Какво? - невярващо отвърна тя и смегчи тона си. - Добре, разбирам. Ти командваш сега, нали така? Какво искаш от мен? Златото на родителите ми? Кажи си цената, ще уредя да ти се плати и дори ще бъда така добра да забравя за случилото се.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:25:39 GMT 2
Тамилин въздъхна. - Ясно. Щом не искате злато, значи сте някакви перверзници, които харесват млади момичета. Добре и на това съм съгласна, развържи ме и ще се съблека. Като ми се наситиш, извикай този другия и той да го направи и ме пуснете, защото имам по-важна работа от това да стоя завързана тук.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:27:20 GMT 2
Русокосото момиче започваше да се ядосва. Какъв му беше проблема на този? - Съжалявам, но в това няма грам логика. Аз съм богата, но не искате злато. Млада и красива съм, но не искате секс. Тогава защо ме отвлече? На психично болен ли попаднах?
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:29:04 GMT 2
- Беше ми наредено да го сторя, да речем че има хора в кралството, които не Ви харесват особено. - отвърна мъжът. - Относно това какво ще се случи с Вас, това зависи от човека, който нареди да Ви сторя това. Не съм получил още инструкции, затова си позволих да Ви донеса малко храна. Осъзнавам, че сте завързана, затова съм склонен да Ви помогна да се нахраните. След като каза това, той си взе един стол и седна пред момичето.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:30:23 GMT 2
Тамилин изсумтя. Храната пред нея изглеждаше отвратително, съвсем далеч от нещата, които по принцип беше свикнала да консумира. Стомахът ѝ обаче къркореше, а и предполагаше, че дори и да упорства, няма да получи друго. Тя се примири и позволи на непознатия да я храни.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:32:01 GMT 2
- Чудесно. Оказахте се по-послушна, отколкото очаквах. Трябва да Ви съобщя и друго. Понеже няма как да Ви оставя без надзор, а утре трябва да присъствам на едно парти, ще се наложи да Ви взема с мен. Разбира се, не си мислете, че хората там ще Ви помогнат по някакъв начин, затова ще Ви помоля да не се опитвате да правите номера, не знам как бих го понесъл. - с престорена тъга в гласа изрече Крисчън.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:32:49 GMT 2
- Чудесно. Сигурна съм, че тези хора ще са в екстаз, когато се появиш с мен и съм завързана. - саркастично отвърна Тамилин. - Изобщо няма да им се стори странно.
Last Edit: Jul 11, 2021 14:33:24 GMT 2 by Серена Калахан
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:35:08 GMT 2
- Права сте, това ще е проблем. - Крисчън въздъхна. - Ще се наложи да Ви отвържа за времетраенето на партито, надявам се че няма да се опитате да избягате, имайте предвид, че съм Ви отвел в покрайнините на Еритос, както добре знаете, тук гъмжи от чудовища. А и ще Ви намеря бързо.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:36:24 GMT 2
- Еритос? - отвърна момичето с погнуса в гласа. - Това отвратително варварско място? Ти наистина си луд! По-добре да стоя завързана тук с вериги, отколкото да присъствам на парти с хора от там. Сигурно е капан и като отидем, всички ще ми се изредят и после ще ме убиеш.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:37:57 GMT 2
- Съжалявам, ще Ви се наложи да присъствате. Уверявам Ви, че преди да съм получил инструкциите си, няма да позволя на никой да Ви нарани. Ще Ви представя като моя братовчедка.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:39:30 GMT 2
- Казвам се Крисчън, можете да ме наричате Крис. Не Ви трябва да знаете много, отдавна не сме се виждали, срещнали сме се случайно в Кросфайър Муунлайт.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:40:24 GMT 2
- И какво ти гарантира, че няма да те издъня? - изсмя се Тамилин. - Мога да кажа, че си ме отвлякъл и ме насилваш, мога да те опиша като пълен извратеняк. Онези не ме познават, сигурно повечето ще повярват на едно невинно и беззащитно младо момиче на седемнадесет.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:41:32 GMT 2
Изражението на Крисчън посърна. Явно нямаше да е толкова лесно, колкото си мислеше. - Нищо, ще ми се наложи да Ви се доверя. Ако решите да сторите подобно нещо, може и да не дочакам инструкциите си и да не се завърнете жива у дома при родителите си. Бихте ли рискували това?
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:42:17 GMT 2
Тамилин изцъка с език. Не ѝ се умираше. - Добре, ще се постарая да запомня, че съм ти братовчедка. Надявам се след това да ми кажеш какво искаш от мен и да ме пуснеш.
Post by Серена Калахан on Jul 11, 2021 14:43:04 GMT 2
- Всичко с времето си. Сега ще се наложи да Ви оставя, но ще съм отвън, съвсем наблизо, ако имате нужда от нещо. Ресурсите ми са лимитирани, така че гледайте да нямате нужда от много неща. - подсмихна се Крисчън и излезе от колибата.
Post by Серена Калахан on Jul 29, 2021 20:38:22 GMT 2
Тамилин чу звук, бяха нечии стъпки, които все повече се приближаваха до колибата, в която седеше завързана. Момичето все още не можеше да повярва в какво се бе превърнал животът ѝ, до съвсем скоро всички в Кросфайър Муунлайт я уважаваха, а сега приличаше на бездомница. Не знаеше ще види ли някога лицата на родителите си отново. Тя изсумтя, когато видя Крисчън да влиза в колибата. - Този път те нямаше дни. Знам, защото наблюдавах изгревите и залезите. Явно си се уморил от мен, затова просто ме пусни. - примоли се тя.