Помощ!

[Серена Калахан]

- О, значи все пак си дошъл да ме освободиш?! - възкликна Тамилин. - Най-после, всичкото това нямаше никакъв смисъл, но за да видиш, че съм добра, няма да кажа на никого за това. Не, защото се страхувам от теб, или някаква такава причина... Хайде, какво чакаш, развържи ме и ми дай роклята.

[Серена Калахан]

- Роклята наистина е за теб, Тамилин. Но не съм дошъл да те освободя. - поклати глава Крисчън.

[Серена Калахан]

- Значи пак ще съм си отвлечена, но вече ще съм добре облечена, така ли? Страхотна логика. Не ви ли омръзна на теб и на шефа ти, който и да е той? Не си мислете, че така ме плашите, напротив, отегчавате ме.

[Серена Калахан]

- Не точно. Просто за мястото където отиваш, ще е добре да си в представителен външен вид. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

[Серена Калахан]

- Където отивам? Ще ме убиеш все пак? Нямаше нужда да ме държиш толкова дни тук, още на първия ден можеше да го направиш това. - Тамилин се опитваше да звучи уверено, но започваше да се страхува. Определено не ѝ се искаше да умре.

[Серена Калахан]

- Аз няма да те убия. Не мога да гарантирам какво ще стане с теб от тук нататък обаче. Човекът, който ми нареди да те отвлека получи оферта от заможен господин в Шиера, който си търси млада и красива съпруга. Това ще си ти.

[Серена Калахан]

- Моля? - почти изкрещя Тамилин. - Продали сте ме като робиня? Нещастници, ще ви убия! Ще намеря и шефа ти и теб! Не си мисли, че няма да спечеля доверието на този и да го накарам да ви убие! Преди това ще се постарая да ви измъчвам!

[Серена Калахан]

- Поръчителят добре знае на какво си способна, поради тази причина новият ти съпруг не е човек, който лесно би могъл да бъде манипулиран.

[Серена Калахан]

- Вие сте изроди! - на Тамилин не ѝ оставаше нищо, освен да започне да се моли. - Моля те, не го прави. Ще направя всичко, което пожелаеш, заклевам се. Ще изпълня всяка твоя фантазия, още сега ако искаш. Ще ти стана робиня на теб, съпруга, каквото пожелаеш. Само не ме изпращай на онова ужасно място, там ще ме убият! Знам, че там няма нормални хора! Умолявам те. - сълзи започнаха да се стичат по бузите на момичето.

[Серена Калахан]

- Интересно ми е, когато ти си в позицията да вършиш злини спрямо други, вслушваш ли се, когато някой те моли за милост? - попита Крисчън.

[Серена Калахан]

- Не знам за какво говориш! Никакви злини не съм вършила! - през сълзи отвърна Тамилин. - Моля те, няма да съжаляваш, ще бъда по-ниска от тревата, ще изпълнявам всичко, което ми кажеш.

[Серена Калахан]

- Това е страхотно. Тогава ти казвам да се омъжиш за този човек. След като сама потвърди, че ще изпълниш всичко, което пожелая, в момента това е моето желание. - непоколебимо отвърна Крисчън.

[Серена Калахан]

Тамилин изцъка с език. Явно нямаше да стане. Не знаеше на какъв точно изрод са я продали и колко щеше да е възможно да го привлече на своя страна. Никак не искаше това да ѝ се случва.
- Престани, добре знаеш какво имах предвид. Кажи ми колко ти плаща сегашния ти шеф? Аз ще ти платя десет пъти по толкова, ако ми станеш личен бодигард, ще бъдеш най-влиятелния човек в кралството.

[Серена Калахан]

Крисчън въздъхна.
- Съжалявам и преди ти казах, не се интересувам от пари или власт. Сега ще те развържа и ще ти дам възможност сама да облечеш роклята. - мъжът отключи веригите около Тамилин и те паднаха на земята. - Гледай да го сториш по-бързо, защото човекът скоро ще пристигне.

[Серена Калахан]

Щом се оказа свободна, Тамилин получи прилив на адреналин. Беше сега, или никога. Тя взе тежките вериги и с всичка сила удари похитителя си с тях, след което побегна. Не знаеше къде отива, но трябваше да намери нечия къща, за да обясни ситуацията и да помоли за помощ.

[Серена Калахан]

Ивет се приближи до тъкмо свестяващият се Крисчън и се засмя.
- Новата "съпруга" на баща ми ли те подреди така? Интересно момиче... - изрече Ивет, след което извади едно шишенце и изля течността в устата на мъжа. - Скоро раните ти ще зараснат напълно.

[Серена Калахан]

- Благодаря. - отвърна Крисчън, след което забеляза, че наистина раните нанесени от металните вериги започнаха да се изпаряват една по една. От болката също нямаше и следа. - Тамилин успя да се измъкне, нямам представа накъде е тръгнала.

[Серена Калахан]

- Спокойно, това е лесно решим проблем. - Ивет извади някакъв хартиен плик, от който започна да вади и ръси някакъв странен блестящ прах по земята. - Това е едно мое творение, може да улови човешки мирис. Ще проследим опърничавата госпожица съвсем лесно. - усмихна се тя, след което двамата тръгнаха по следите.