Приключение: В един нов свят

[Катрин Таргариен]

Катрин отвори вратата на спалнята и ахна. Беше доста уютна.
- Господи, искам такава спалня в Еритос! - възкликна момичето. - Тази жена Маанла има наистина добър вкус. Цветовете са толкова свежи, карат те да се изпълваш с щастие.

[Дейвид Грейвс]

- А аз искам този Калистар да се разболее и да изгуби гласа си, за да млъкне. Чудя се как го търпят хората наоколо. - изрече Дейвид и седна върху леглото. - Защо пожела да сме настанени в една спалня?

[Катрин Таргариен]

Катрин също седна на леглото.
- Защото сме на непознато място. Знам ли какво може да ни се случи. Изглеждат добри хора, но знам ли. Не ми е особено приятно, Дейвид. Те дори не знаят как да се измъкнем, не знам какво ще правим.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид въздъхна.
- Нека се наспим и утре ще го мислим. - изрече мъжът и събу каквото не му беше нужно, сетне легна на леглото. - Лека нощ, Катрин.

[Катрин Таргариен]

Катрин стори същото и легна върху леглото, след което се зави със завивката.
- Лека нощ, Дейвид! - изрече момичето.

[Дейвид Грейвс]

- Е, Маанла, какво мислиш? Стават ли за мисията?

[Дейвид Грейвс]

Маанла погледна съветника си.
- Не знам, Калистар. Ти обаче гледай да не се издадеш с нещо. Аз ти казвам, че един ден това плямпане ще е краят ти. Надявам се да не е и този път.

[Дейвид Грейвс]

- Какво ще правим, ако Самира отново научи? Онези трите винаги успяват да ни държат настрани. Трябва да си върнеш меча, Маанла.

[Дейвид Грейвс]

- Знам, глупако. - изрече Маанла и се обърна към двете близначки. - Вие двете ще се стараете тези двамата да не попаднат в ръцете на Самира и компанията ѝ. Този път няма да го допусна!

[Дейвид Грейвс]

Вероника отново бе използвала магията си да става невидима. Жената така шпионираше Маанла и слугите ѝ и предаваше всичко на Самира.
- Съжалявам, Маанла, но Самира и този път ще ти попречи. - изрече жената след като напусна имението на управителката на Ванвър. - Време е този град да има други управници.

[Дейвид Грейвс]

Калистар бе извел Катрин и Дейвид на разходка из величествената цветна градина на Маанла.
- Маанла много се гордее с това си произведение. Даже понякога смятам, че го обича повече от децата, което си е нормално. Кой обича някакви деца да му врещят на главата по цял ден? Ако имаше възможност да се раждат малко по-възрастни, поне на десет години, родителите им нямаше да ги убиват. - изрече Калистар и забеляза слисаните изражения на двамата си спътници. - О, простете, пак дърдоря много.

[Катрин Таргариен]

Катрин реши да си замълчи. Не можеше да повярва, че има родители, които биха убили детето си. Познаваше такива, които ги тормозят, нейните бяха точно такива, но да ги убиват... Как им даваше сърце?
- Градината на Маанла е невероятна. - изрече момичето и се усмихна. - Ухае толкова приятно. Предполагам, тя се грижи много добре за тези цветя.

[Дейвид Грейвс]

- Те са ѝ страст, госпожице Катрин. - усмихна се Калистар и забеляза една жена да върви сред лехите. - Чалис? Ти ли си?

[Дейвид Грейвс]

- Аз съм, братко Калистар. - отвърна жената и се обърна към тримата. - О, значи това са новите, за които чух снощи. Добре дошли! Моето име е Чалис, Главен историк на Маанла. Описвам всякакви събития.

[Дейвид Грейвс]

- Надявам се вие да не говорите толкова много. - изрече Дейвид.

[Катрин Таргариен]

- Дейвид! - изсъска Катрин и сръчка мъжа в ребрата. - Имай повече уважение, за бога.

[Дейвид Грейвс]

Калистар се засмя.
- Не се притеснявайте, госпожице Катрин. Свикнал съм, пък и аз самият осъзнавам, че говоря много, но не мога да спра. - въздъхна мъжът. - Вече не помня от колко години говоря толкова много. Като малък обичах да говоря за всичко, което видя и чуя. Нашите се опитваха да ме накарат да спра, но не успяваха. О, простете, пак говоря много.

[Катрин Таргариен]

- Не се притеснявайте. - изрече момичето. - Госпожице Чалис, може ли да ни помогнете с един проблем?

[Дейвид Грейвс]

- Стига да знам как, с удоволствие бих ви помогнала. - усмихна се Чалис. - Какво ви тормози?

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна.
- Вижте, аз и Дейвид не дойдохме тук по някакъв път. Телепортирахме с помощта на някакво огледало и не знаем как да се измъкнем. - изрече Катрин, надявайки се да не звучи откачено. - Чували ли сте за нещо подобно?

[Дейвид Грейвс]

Две непознати жени се появиха сякаш от нищото. Червенокосата жена проговори.
- Може и да е чувала, но няма да ви помогне сега. - изрече жената и се обърна към спътницата си, след което ѝ каза нещо, което останалите не чуха.

[Дейвид Грейвс]

Калистар се разгневи. Тези как винаги научаваха всичко?
- Какво дирите тук, нещастници? Какво пак иска Самира?

[Дейвид Грейвс]

- Каквото и вие - Мечът. - отвърна жената. - Предайте го и ще ви пощадим този път.

[Дейвид Грейвс]

- Ха! - изсмя се Калистар. - Нали ако беше в наше притежание, отдавна щяхте да сте мъртви? Вървете в дупката, от която сте излезли и кажете на господарката си, че никога няма да го получи! Маанла е неговата истинска носителка, добре знаете.

[Дейвид Грейвс]

Спътницата на Ялира бе твърде бърза. Докато разберат какво се случва, жената бе повалила Дейвид на земята и бе хванала Катрин. Тя измърмори нещо под нос и започна да бяга бързо в посоката, от която дойдоха.