Приключение: В един нов свят

[Катрин Таргариен]

- Дейвид! - пищеше Катрин, докато тази непозната я отвличаше. - Пусни ме, къде ме водиш?

[Дейвид Грейвс]

- По-добре мълчи. - хладно изрече Ромина. - Водя те там, където трябва. Нямаме проблем лично с теб, затова си дръж устата затворена.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид се изправи от мястото си. Все още не осъзнаваше напълно какво се бе случило. Мъжът се огледа, но никъде не забеляза Катрин.
- Какво направихте с нея? - извика мъжът и направи няколко крачки към непознатата червенокоса жена. - Къде я отведохте?!

[Дейвид Грейвс]

Ялира се засмя.
- Не се пали толкова, сладур. - изрече жената и сложи ръце върху ханша си. - Отведохме я при господарката ни. Маанла ще трябва да ни даде Меча, за да я спаси. Тя не би рискувала прекрасната репутация на този лигав град.

[Дейвид Грейвс]

Калистар се вбеси още повече. Това не беше никак хубаво.
- Върнете момичето, веднага! - изсъска той. - Нямате право да въвличате непознати във войната.

[Дейвид Грейвс]

- Ще въвличаме, когото пожелаем. - изрече Ялира. - Накарай Маанла да се предаде най-сетне и ще върнем момичето. В противен случай, ще ѝ забием главата на кола във фонтана!
Ялира изрече някакво заклинание и се изпари, оставяйки червени пера след себе си.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид се притесни за Катрин. Надяваше се момичето да не пострада.
- Кои бяха тези и защо трябваше да отвличат Катрин?! - извика мъжът.

[Дейвид Грейвс]

Калистар изцъка с език. Ситуацията беше наистина лоша. Маанла нямаше да бъде никак доволна.
- Съжалявам. - въздъхна той. - Това бяха хора на Самира - Ялира и Ромина. Самира е най-големият враг на Маанла и не пропуска възможност да ѝ направи мръсно. Ще се постараем да спасим приятелката ви, обещавам.

[Дейвид Грейвс]

- Какъв е този меч, за който говореха? - извика Дейвид. - Защо не им го дадете?

[Дейвид Грейвс]

Калистар въздъхна.
- Мечът се говори, че е бил притежание на божество. Има много могъща енергия в него. Този, който го държи може да унищожи света. Маанла го иска, за да победи Самира и пионките ѝ. Искаме във Ванвър да царува вечен мир. - отвърна мъжът. - Проблемът с намирането на този меч е, че не се намира лесно. Местоположението му не е известно на никого, а наскоро започнахме да намираме информация, че сам се мести.

[Дейвид Грейвс]

- Глупости! - извика Дейвид. - Как да бъда сигурен, че изобщо съществува?

[Дейвид Грейвс]

- Хора са го виждали. - изрече Калистар. - Докато кажат на Маанла, той изчезваше. Ще върнем приятелката ви.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид беше бесен.
- Ще я върнете с някакъв меч, който не е сигурно, че съществува? - извика мъжът. - Сам ще си я намеря и спася. Изобщо не трябваше да стъпваме тук.
Дейвид тръгна към имението на Маанла. Не че имаше смисъл, но трябваше да се опита да влезе в библиотеката ѝ, за да намери каквото може.

[Дейвид Грейвс]

Калистар сви устни.
- Чалис, върви уведоми Маанла за станалото. Аз ще се опитам да проуча къде могат да държат това момиче. - изрече мъжът. - И двамата ни трябват, за да можем да открием Меча. Той би се явил пред тях.

[Дейвид Грейвс]

- Както наредиш. - изрече Чалис и побърза да тръгне към имението.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид имаше лесен достъп до имението. Стражите не го спряха. Мъжът обикаляше стаите и не след дълго, попадна на библиотеката. Трябваше да намери начин да помогне на Катрин и да открият огледалото. Дейвид започна да чете имената на книгите, взимайки онези, които смяташе, че могат да му бъдат от полза.

[Дейвид Грейвс]

Ромина и Катрин стигнаха до имението на Самира. Жената пусна Катрин на земята и побърза да я хване грубо за ръцете.
- Мълчи и ще живееш. - изсъска до ухото ѝ жената. - Сега върви.

[Катрин Таргариен]

Катрин кимна и позволи на похитителката си да я отведе, където трябваше. Тази непозната русокоса жена я водеше по различни мрачни коридори. Това имение приличаше на лабиринт.

[Дейвид Грейвс]

Ромина отвори масивната врата към залата, в която Самира обичаше да прекарва времето си. Жената задърпа Катрин по червения килим, сетне я избута и момичето падна на земята.
- Тази и един мъж са пътешествениците, за които съобщи Вероника. - изрече Ромина. - Мечът ще ги накара да го търсят, така ще го намерим.

[Катрин Таргариен]

Катрин се изправи от земята.
- Не знам за какъв меч става въпрос. - плахо изрече момичето. - С Дейвид не сме виждали никакъв меч.

[Дейвид Грейвс]

На Самира изобщо не ѝ хареса тази пикла да ѝ се прави на интересна. Жената вдигна пръсти, сетне рязко ги свали надолу, карайки Катрин да застане на коленете си. Жената се изправи от червения трон, на който седеше и се доближи до момичето.
- Някой да ти беше позволил да говориш? - изрече жената и повдигна брадичката на Катрин. - Знай си мястото, момиче. Това е единственият ти шанс да оцелееш в моя дом. Ромина, затвори я в тъмницата и гледай да не я тормозиш много. Имаме нужда от нея, за да намерим меча.

[Дейвид Грейвс]

- Както наредиш, Самира. - кимна Ромина.
Жената грабна Катрин за ръката и я накара да се изправи. Ромина задърпа Катрин извън залата, сетне я поведе по същите коридори към една тъмница. Отвори една от килиите и избута момичето вътре, сетне побърза да заключи вратата.
- Добре дошла в моето царство, малката. - злокобно се подсмихна Ромина и се доближи по-близо до Катрин. - Много внимавай как се държиш на това място, че търпението ми много бързо се изчерпва. Обожавам да тормозя разни хора, още повече млади, красиви момиченца.

[Катрин Таргариен]

Катрин потрепери от ужас. Надяваше се Дейвид да успее да намери начин да я открие и някак да се спасят. Нямаше никаква представа за какъв меч ставаше въпрос, нито как тя щеше да им помогне да го намерят. Момичето определено не желаеше да си навлича гнева на тази жена, затова реши да не задава никакви въпроси.

[Дейвид Грейвс]

На Ромина не ѝ харесваше тишината на това място.
- Нима наистина нямаш въпроси? - изсмя се жената. - Давай, питай.

[Катрин Таргариен]

Катрин остана на мястото си и опита да остане спокойна.
- Този меч, който търсите... - започна момичето. - Как аз ще съм ви от полза за намирането му?