Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:04:52 GMT 2
Силиа беше получила бележка от Сандреа, че той я кани в кристалната пещера, която бяха открили наскоро. Принцесата използва кристала си за телепортация и се телепортира право в пещерата. Въздъхна, когато осъзна, че брат ѝ все още не е тук.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:06:38 GMT 2
Сандреа се беше забавил, защото не знаеше как да доведе и котките на Силиа. Беше сигурен, че те ѝ липсват, затова реши да ги вземе със себе си. Хектор и Ливи категорично отказаха да бъдат в една кошница заедно, затова принцът трябваше да ги сложи в отделни и да помъкне със себе си и неща за пикник. Той влезе в пещерата с по няколко кошници в ръце. Усмихна се, когато видя Силиа. - Радвам се да те видя. - изрече той и продължи да се усмихва. - Може ли малко помощ?
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:07:53 GMT 2
- Разбира се. - отвърна Силиа. Принцесата помогна на Сандреа да остави кошниците на земята, сетне извади и одеялото от едната му ръка и го постла на земята. - Никога не съм била на пикник в пещера, но какво пък. - изрече принцесата и седна върху одеялото. - Сядай, няма нужда да стоиш прав.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:10:55 GMT 2
- Това...? - изрече Силиа и рязко обърна глава към кошниците. Принцесата се пресегна към едната кошница и отвори капака ѝ. От там се показа рошавата глава на Хектор. Принцесата не можа да сдържи радостта си и извади котарака от кошницата, сетне го взе в прегръдката си. - Колко ми липсваше, Хектор! - възкликна принцесата и целуна котарака по главата. - Как си, момче? Хектор започна да мърка и да се умилква в стопанката си. Силиа се засмя и започна да гали котарака си.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:12:20 GMT 2
- Не забравяш ли някого? - изрече Сандреа. Принцът извади и Ливи от кошницата. Бялата котка се приближи до господарката си, но Хектор побърза да изсъска срещу нея.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:14:38 GMT 2
Силиа глупаво се усмихна. Не беше забравила Ливи, но не предполагаше, че Сандреа ще я доведе. - Не съм, не съм. - изрече принцесата и взе котката в ръце, което накара Хектор да негодува. - Как си, момиче? Бялата котка измяука и докосна с лапичка лицето на стопанката си. Силиа беше забелязала промяна в теглото на котките си. - Добре се грижат за вас, но явно много ви хранят. - изрече тя и погледна Хектор. - Особено теб, Хектор. Още повече си заприличал на прасе.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:15:20 GMT 2
Сандреа се засмя. - Добре са. - отвърна той. - Робините ти наистина се грижат добре за тях. Ти как си, Силиа? Нямаме възможност да се виждаме често вече.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:16:35 GMT 2
Силиа въздъхна. - Знаеш защо е така, батко. - отвърна принцесата. - Добре съм, няма за какво да се тревожиш. Разбира се, Конър се появява от време на време да говори пълни простотии, но това винаги се случва.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:18:26 GMT 2
- Дано си прав. - въздъхна Силиа. - Не мога да се оплача от живота в имението на Арус, но вече ми е твърде скучно там. Свикнала съм да говоря с робините си, да си гледам градината, да чета книги и да готвя и какво ли не. Там си седя предимно в стаята, защото не искам да се засичам с онази змия Далия, а тя е там почти всеки ден.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:19:42 GMT 2
Силиа поклати глава. - Не мисля, че е възможно. - отвърна тя. - Помниш ли онази проклетница Сесил? Все едно да бях станала приятелка с нея. Няма как да стане.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:20:42 GMT 2
Сандреа се изсмя. - Да, Сесил... Беше доста досадно момиче. - изрече мъжът. - Нямам представа как се е развил животът ѝ след войната, но това не е важно.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:21:48 GMT 2
- Не ме интересува, честно казано. Като я знам каква материалистка беше, сигурно е същата като Далия. - изрече Силиа и реши да смени темата. - Татко няма ли намерение да си тръгва?
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:33:39 GMT 2
Силиа ядно въздъхна. - Говорих с него. Казах му всичко, което мисля - не му вярвам и няма да му простя онова, което ми причини. - повиши тон принцесата. - Какво още иска от мен? Няма да се върна в Ефос с него, ако това си мисли.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:35:30 GMT 2
- Знам, знам. - изрече Сандреа. - Той иска да говорите. Разкайва се за станалото и може би иска да му повярваш. Сигурно търси начин да успокои съвестта си.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:37:23 GMT 2
- Да му повярвам? - извика Силиа. - В голяма грешка е, ако си мисли, че ще му вярвам повече. Още в по-голяма грешка е, ако си мисли, че ще му простя някога. Заради станалото не желая да се прибирам в Ефос повече. Ако отида, никога повече няма да мога да се върна тук.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:38:52 GMT 2
- Това не е така и го знаеш. Можеш да се телепортираш, това няма да ти попречи да избягаш. - изрече Сандреа. - Просто го изслушай, без да го прекъсваш. Чуй какво иска да ти каже и после му кажи нещо. Може би ще го накара да си тръгне.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:44:31 GMT 2
- Няма да стане. Нямам намерение да го слушам. - изрече Силиа. - Просто му кажете да се прибира в Ефос, за да мога да се прибера в дома си. Нямам проблеми в дома на Арус, но вече живея там от месеци, неудобно ми е.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:47:56 GMT 2
Сандреа се засмя и взе Ливи в скута си. - Сигурна ли си, че ти е неудобно? Доколкото знам, Крисчън живее там. Пък знам, че си уж влюбена в него. - смееше се Сандреа.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:52:33 GMT 2
Силиа въздъхна. - Стига с това уж. Не лъжа за чувствата си, не виждам защо да го правя. - ядно изрече принцесата. - Харесва ми да си прекарвам времето с Крис, но не го виждам често в имението. Тренира с онзи Райко, за да може после да помага на проклетницата Юки. Не искам да му досаждам, защото сигурно се прибира изморен.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 20:54:22 GMT 2
Сандреа се засмя. Понякога му харесваше да дразни Силиа. Напомняше му на едно време, когато бяха деца. - Ти сигурно си жена мечта. - продължи да се смее мъжът и погали козината на Ливи.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 20:57:45 GMT 2
Силиа тежко въздъхна. Беше жена мечта, но само за пълни изроди. - Това не е вярно и го знаеш. - изрече тя. - Аз съм жена мечта само за пълни изроди като Конър. За съжаление, ще ми се лепят от време на време.