Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 21:02:14 GMT 2
Сандреа въздъхна. - Стига си мислила така за себе си. Преминаваш през трудни моменти, разбирам, но не бива да губиш вяра в себе си. Имаш доста положителни качества, не си зла по природа. Имаш някой друг недостатък, но то кой ли човек няма?
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 21:11:39 GMT 2
Силиа се усмихна горчиво. - Съмнявам се, но то какво ли ми остава, освен да се надявам, докато умра? - сви рамене принцесата. - Понякога ти завиждам. Да знаеш, че не можеш да се влюбиш и да не очакваш някой да ти отвърне на чувствата сигурно е уникална свобода.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 21:13:56 GMT 2
Сандреа се засмя. - Не бих казал. Като нож с две остриета е, поне за мен. Понякога се чувствам доста самотен и се чудя какво ли щеше да бъде, ако имах любима жена, с която да прекарвам времето си. Друг път, когато слушам или виждам през какво преминават мои познати се радвам, че това никога няма да се случи и с мен. Винаги сме по един или друг начин прецакани. Няма пълно щастие, Силиа.
Post by Силиа Фингел on Jun 17, 2022 21:20:43 GMT 2
- Може би няма пълно щастие, но има пълно нещастие и аз натам вървя. - въздъхна принцесата. - Все едно, мога само да гадая какво ще стане един ден. Аз вече ще вървя. Ще ми се да можех да взема котките, но ще бъде прекалено. Принцесата гушна Хектор и го целуна по главата, сетне стори същото нещо и с Ливи. Двамата все още не се разбираха, не знаеше дали някога ще започнат да се разбират. Тя прегърна Сандреа и му пожела лека вечер, след което се телепортира обратно в имението на Арус.
Post by Афсол Фингел on Jun 17, 2022 21:22:03 GMT 2
Сандреа въздъхна и погледна котките, които изглеждаха тъжни, че стопанката им си е тръгнала. - Не се тревожете, тя някога ще се върне при вас. - изрече той и ги прибра обратно в кошниците. Реши да остави одеялото, можеше да потрябва на някого. Прибра храната в останалите кошници и тръгна към замъка на Афсол.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:39:53 GMT 2
Серена и Рейна дойдоха да проверят какво има в кристалната пещера. Принцесата беше чула за нея от разкази на хората в Еритос и ѝ стана любопитно какво ли ще открие вътре.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:44:40 GMT 2
Серена се усмихна. - Не се притеснявай, Рейна. Дори и някой недоброжелател да дойде, щитовете ми ще ни спасят. Може нямам талант за никакви магии, но в тях поне съм сигурна.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:45:41 GMT 2
Рейна въздъхна. Господарката ѝ беше права, може би премисляше нещата прекалено много. Робинята започна също да оглежда пещерата, но не намираше нищо особено.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:46:27 GMT 2
Серена продължи да обхожда мястото. Тъкмо бе започнала да се предава и смяташе да каже на робинята си, че тръгват, когато погледът ѝ се спря в една почти заровена в земята овехтяла книга. Серена се наведе и изрови книгата, изтупвайки я от пепелта и пръстта.
Last Edit: Jun 18, 2022 18:46:37 GMT 2 by Серена Калахан
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:47:46 GMT 2
- Някаква странна книга. Опитвам се да я почистя, за да видим дали ще успея да открия нещо интересно в нея. Може пък да е магически том със заклинания, като този на Фафнир. - засмя се Серена, след което усмивката ѝ застина. - То... Дори и да е това, не е като да мога да го ползвам...
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:49:05 GMT 2
Серена присви очи. - А аз съм сигурна, че ми казваш това, защото ми принадлежиш и вероятно смяташ, че нямаш друг избор, освен да ме окуражиш. Но няма значение, аз добре знам докъде се простират възможностите ми. Нека видим какво има тук...
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:50:00 GMT 2
Рейна наведе глава и застана до господарката си, която все още почистваше книгата. Скоро вече изглеждаше така, сякаш текстът може да се чете. За нейно съжаление, Рейна не можеше да чете.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:51:03 GMT 2
Серена се зарадва, когато образите и текстът в книгата започнаха да се показват изпод купищата пепел и пръст. Само че, момичето забелязваше прелиствайки страниците, че всичко в книгата е доста странно. - Тази книга... Изглежда е някакъв наръчник за странни същества, намиращи се по света... Виж Рейна, тук има дракони!
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:51:45 GMT 2
- То господарке има дракони, обаче ако върнете на предната страница... - зениците на Рейна се разшириха, когато се загледа в рисунката на въпросната страница. - Какво прави този елф с КОНЯ?
Last Edit: Jun 18, 2022 18:51:56 GMT 2 by Серена Калахан
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:52:58 GMT 2
Серена също се загледа в страницата, която Рейна посочи, след което прихна да се смее. - Каво? Но той не е елф... - на рисунката бяха изобразени елф и кон, които се сношаваха. - Каква е тази книга, в името на Саирис? - плясна се по челото принцесата.
Post by Серена Калахан on Jun 18, 2022 18:54:28 GMT 2
- И аз това си помислих отначало, но честно казано книгата изглежда доста стара. Не мисля, че Каво би имал досег с подобно нещо. Нека разгледаме още няколко страници... - Серена продължи да разлиства, но колкото повече го правеше, рисунките ставаха все по-ужасяващи.