Приключение: В търсене на Сянката

[Лилит ле Бланк]

"И той не ми е съпруг, драга.", засмя се Лилит. "По-скоро нещо като баща. Търся го, а от таверната ми казаха, че ти го познаваш. Явно сте си доста близки, затова ще ми кажеш какво знаеш за него."

[Лилит ле Бланк]

Момичето въздъхна.
"Не знам какво да ви кажа. Идва в края на седмицата, отива в таверната, където ме чака. Правим секс и толкова, нищо повече.", отвърна момичето. "Дори не знам истинското му име. Винаги се представя като Сянката и отказва да ми каже нещо повече. Не мога да ви кажа и от къде точно идва всеки път, но предполагам, че живее в някоя гора."

[Лилит ле Бланк]

Лилит повдигна вежда.
"И защо мислиш така?"

[Лилит ле Бланк]

Момичето се засмя.
"Ами очевидно е.", отвърна тя. "По дрехите му винаги има зелени петна и мирише на трева. Явно не живее особено добре там навън."

[Лилит ле Бланк]

Доминик се изсмя.
"Живее зле, но явно пести златото си за млади проститутки.", въздъхна мъжът. "Какво още знаеш?"

[Лилит ле Бланк]

Момичето хвърли леден поглед към Доминик.
"Казах ви всичко, което знам. Нямам с какво друго да ви помогна."

[Лилит ле Бланк]

Лилит въздъхна.
"Идва в края на седмицата, а? Ще настъпи утре.", изрече жената. "Виж какво..., ние ще отседнем в таверната, а ти ще дойдеш утре, за да чакаш Сянката, както обикновено."

[Лилит ле Бланк]

"Кларис. Името ми е Кларис.", изрече момичето. "И не мога утре, заета съм с някои важни клечки."

[Лилит ле Бланк]

Лилит се подсмихна.
"Да, заета си с нас. Ще ти платим по-добре от онези и то само за да се появиш в таверната. Сянката знае ли, че няма да ходиш?"

[Лилит ле Бланк]

Кларис въздъхна.
"Не, нямаше как да му кажа. Поех този ангажимент дни след това. Не мога да се откажа, съжалявам. Тези хора ще ми платят добре."

[Лилит ле Бланк]

Лилит скръсти ръце.
"Колко добре?"

[Лилит ле Бланк]

"По 2000 на човек. Ще спечеля 6000 злато за няколко часа, няма как да се откажа от подобна оферта.", изрече Кларис. "Съжалявам, няма да работя с вас."

[Лилит ле Бланк]

Лилит започна да се смее.
"2000? Това много ли ти се струва? По тези земи сигурно е така, но аз и този тук сме склонни да ти платим 20 000 злато, за да се появиш в таверната."

[Лилит ле Бланк]

Очите на Кларис се разшириха от изненада, сетне тя ги присви.
"Няма как да имате толкова.", изрече тя. "Не изглеждате като онези богаташки, които минават през селото."

[Лилит ле Бланк]

"Момиче, това как изглеждам не значи, че не разполагам с пари. Имам достатъчно, че да купя селото.", отвърна Лилит. "Приемаш ли или не? Ще намерим друг изпаднал човечец да ни свърши работата. Представи си само - теб ще те чукат разни грозници за 6000 злато, а човекът, който ние ще намерим ще гушне 20 000 само за да ни уведоми, че Сянката е дошъл в таверната. Наистина ли искаш да рискуваш здравето си, бременност и евентуални проблеми за 6000 злато?", вирна вежда Лилит. "Познавам хора като онези. Те си мислят, че щом ще платят толкова пари, могат да се държат както искат с момичето, което ще ги обслужва. Като те гледам, точно това ще се случи."

[Лилит ле Бланк]

Кларис въздъхна и наведе глава.
"Често се случва, признавам. Парите обаче ми трябват, за да живея добре.", отвърна тя. "Добре, ще ви помогна."

[Лилит ле Бланк]

Лилит се усмихна.
"Идеално. Ще се видим утре, дано не ни изпързаляш. Не казвай нищо на Сянката, когато дойде. Просто намери начин да се измъкнеш за няколко минути и да ни осведомиш за пристигането му."

[Лилит ле Бланк]

"Аз няма да ви изпързалям, но как да бъда сигурна, че наистина ще ми дадете тези пари? Това са много пари."

[Лилит ле Бланк]

Лилит въздъхна и махна с ръка.
"Това е нищо. За четири дена в публичния дом на Еритос ще си ги върна, даже може и в два от тях да си тръгна с двойно заплащане.", отвърна Лилит. "Не се тревожи за парите, ще ти бъдат дадени. Ние ще вървим."

[Лилит ле Бланк]

Доминик помаха на момичето и двамата с Лилит тръгнаха към таверната.
"Това май беше по-лесно, отколкото си мислех."

[Лилит ле Бланк]

"Нормално. Тя е бедна, има отчаяна нужда от пари. Дано само не реши да се откаже, че иначе не знам.", отвърна жената. "Таверната не е особено далеч."
Двамата с Доминик влязоха в таверната и застанаха на рецепцията.
"Имате ли свободни стаи?"

[Лилит ле Бланк]

"Само една.", отвърна рецепционистът. "Преди малко се настаниха някои гости. Таверната ни не е голяма, нямаме много стаи."

[Лилит ле Бланк]

Лилит ядно въздъхна.
"Добре, ще я вземем.", изрече жената и плати за престоя. "Няма нужда да ни носите вечеря."

[Лилит ле Бланк]

Доминик и Лилит се качиха в стаята си.
"Боже, това е доста нелепо. Никога не сме оставали сами по този начин, дори и на мисия."

[Лилит ле Бланк]

Лилит се изсмя.
"О, ето че за всичко наистина си има първи път. Сега ще спим не просто в една стая, ами и в едно легло.", въздъхна жената. "И за пръв път от години, ще трябва да ти се доверя, че няма да ме убиеш в съня ми."