Замъкът на Графиня Катрин Таргариен

[Елвира Голдлийф]

- Ти сериозно ли, Катрин? - повиши тон Елвира. - Не мога да повярвам, че толкова лесно се предаваш. Дейвид е красив, млад... айсберг. Възползвай се, докато Камила не го е оплела.

[Катрин Таргариен]

- Айсберг? - засмя се Катрин. - Да, вярно, доста е дръпнат, но... Не бих искала да се натрапвам, Елвира. А ти защо мислиш, че Камила би се възползвала? Той не желае да има нищо с нея.

[Елвира Голдлийф]

- Познавам я. Тя не се отказва лесно. Каквото си навие на пръста и се случва обикновено. Малко ми е странно как той ѝ отказа, което ме навежда на няколко неща. Или е девствен, или е гей. А може би... те харесва. Все пак, те целуна.

[Катрин Таргариен]

- И какво от това? - въздъхна момичето. - Елвира, не за това си тук. Какво искаш?

[Елвира Голдлийф]

- Глупачке, спри да си толкова срамежлива и вземи му кажи, че изпитваш нещо към него, преди Камила наистина да си е легнала с него. И да, не съм съвсем за това тук. Бих искала аз да организирам партито за годежа и сватбата ви. - отвърна Елвира и се усмихна.

[Катрин Таргариен]

Глътката кафе, която Катрин пое в устата си, излезе през носа ѝ. Момичето се задави и започна да кашля, за да се успокои.
- Какви глупости говориш, по дяволите? Та ние не се познаваме. Какъв годеж, каква сватба? Елвира, спри с глупостите, моля те. Пък и не мога да му кажа. Не се прави така. Пък и какво ще стане, ако му кажа? Ще ме помисли за луда и ще ме отблъсне, след което сигурно няма да иска да ме види повече.

[Елвира Голдлийф]

- Е, ще се опознаете. - засмя се Елвира. - Еми защо да не му кажеш? Може пък и на него да му е харесало. Кажи ми, тялото му хареса ли ти? Все пак, се съблече чисто гол.

[Катрин Таргариен]

Катрин отново се задави с глътката си.
- Ти искаш да ме убиеш! - извика тя, кашляйки. - Честно казано, не видях нищо. Наведох глава.

[Елвира Голдлийф]

Елвира се плесна по челото.
- Ти сериозно ли? Как си могла да откъснеш очи от тялото му? Аз обаче мога да те уверя, че той определено те гледаше, когато ти се съблече.

[Катрин Таргариен]

Очите на Катрин се разшириха и лицето ѝ пламна от срам.
- Ужас. Нека спрем, не искам да знам повече.

[Елвира Голдлийф]

- Ама ти наистина си доста невинна. - учуди се Елвира. - Катрин, Катрин... Остави на мен. Ще се погрижа утре да си отидеш с него.

[Катрин Таргариен]

- Не! Не го прави! - извика Катрин. - Казах ти, нека спрем. Искаш ли да отидем на лов?

[Елвира Голдлийф]

- Лов? Добре.

[Катрин Таргариен]

- Добре, тогава ще се чакаме пред пещерите.
Момичето излезе навън и се качи на гърба на Дрогон, след което му нареди да лети към пещерите.

[Елвира Голдлийф]

Елвира въздъхна и реши да се прибере, за да уведоми Селесте, че трябва да отидат на лов.

[Серена Калахан]

Арус пристигна пред имението на Катрин и почука.

[Катрин Таргариен]

Катрин чу почукването и си помисли, че Елвира отново е дошла, за да обсъждат горкия Дейвид. На момичето не му беше до това точно сега, затова отвори вратата, готова да я навика, но се изненада да види Арус.
- Здравейте. С какво мога да съм Ви полезна? - усмихна се тя.

[Серена Калахан]

- Здравей! Чудех се, интересуваш ли се да си купиш момиче, да ти помага из къщата? В момента мога да предложа Орна, тя е тренирана именно в извършването на домакинска работа. Малко е скъпа, 30 000 злато, но си струва.

(Закупуването на Орна ше Ви донесе +50 опит на враг от всяка битка, включително лов с други играчи.)

[Катрин Таргариен]

Очите на Катрин се разшириха от изненада. 30 000 за някаква робиня, която щеше да върши само домакинска работа?
- Боже, това момиче от злато ли е направено? - измрънка тя. - Добре, ще я взема и то само защото това имение е огромно и ми отнема повече от два дни да го изчистя.

[Серена Калахан]

- Страхотно! Орна, радвай се, открих ти добра господарка.
Той остави момичето, сетне се отправи към пристанището.

[Катрин Таргариен]

Катрин погледна към Орна и въздъхна.
- Влез, заповядай. - изрече тя и позволи на робинята си да влезе в дома ѝ. - Сигурно си изморена и желаеш да си починеш.
- Ако позволите. - тихо изрече робинята.
- Разбира се, защо не бих? - учуди се Катрин.
Тя поведе Орна към долния етаж на имението си и ѝ показа една от стаите, които се намираха близо до кухнята.
- Може да останеш тук. Утре ще ти помогна да почистим това място.
- Няма нужда, господарке. Аз мога и сама да се справя. - усмихна се Орна.
Катрин кимна и пожела лека нощ на робинята си, след което отиде в стаята си, за да си почине.

[Силиа Фингел]

Силиа дойде пред имението на Катрин и пъхна един от пликовете под прага на дома ѝ. В плика имаше покана за прием и двупосочен билет за кораб.

[Катрин Таргариен]

Катрин се прибра и завари плика под вратата. Момичето отвори плика и видя поканата, след което и билета. Радваше се, че Силиа е успяла да си купи лятна вила. Тя влезе вътре и започна да се чуди какво да облече.
- Имате ли нужда от помощ, господарке?
Катрин се стресна от момичето. Още не беше свикнала, че не живее сама.
- Не, Орна. Мисля, че мога да се справя.
Орна кимна и излезе от стаята. Катрин легна на леглото, искаше малко да си почине.

[Силиа Фингел]

Силиа дойде пред имението на Катрин. Почука на вратата и зачака.

[Катрин Таргариен]

Катрин чу, че някой чука на вратата и избърса сълзите си. Погледна се набързо в огледалото и осъзна, че не изглежда много добре. Отиде да отвори и се учуди, когато видя Силиа.
- Здравей, с какво мога да помогна? - попита момичето.