Замъкът на Графиня Катрин Таргариен

[Силиа Фингел]

Силиа дойде пред замъка на графиня Катрин и пъхна една от бележките под входната ѝ врата.

[Евдемия Блъдмаер]

Нариса дойде пред дома на графиня Катрин и пъхна една от поканите под входната врата на замъка ѝ.

[Андромеда Годсгрейс]

Камаел кацна в двора на графиня Катрин и аз слязох от гърба ѝ. Приближих се до входната врата на замъка ѝ и пъхнах една от поканите под нея, след което се качих обратно на гърба на дракона си.

[Катрин Таргариен]

Двама непознати се приближиха до замъка на Катрин и спряха пред входната врата.
- Сестра ти не ни излъга като каза, че това момиче живее в замък. Как може такова нещо? - скръсти ръце жената.
- Не знам, но и аз искам да разбера какво става тук. - отвърна мъжът.
Мъжът почука на вратата и зачака някой да отвори.

[Катрин Таргариен]

Орна чу почукването и веднага отиде да отвори. Преди да отвори вратата, робинята забешяза нещо на земята и го взе, след което отвори вратата. Учуди се, когато видя двамата непознати.
- Добър ден! - усмихна се тя. - С какво мога да помогна?

[Катрин Таргариен]

- Къде е Катрин? - попита жената. - Ти коя си?

[Катрин Таргариен]

- Аз съм Орна, нейната робиня. - отвърна жената и отново се усмихна. - Веднага щр повикам господарката си.
Робинята изтича нагоре по стълбите, след което почука на вратата на спалнята и влезе.
- Това е за Вас, господарке. - изрече Орна и ѝ връчи поканата. - А долу Ви очакват двама непознати, мъж и жена.
- Мъж и жена ли? - учуди се Катрин. - Добре, ще сляза.
Тя набързо прочете поканата и се зарадва, когато разбра, че Андромеда я е поканила на пикник. Стана от леглото си и слезе надолу по стълбите. Усмивка грейна на лицето ѝ, когато видя родителите си. Тя се затича до тях и ги прегърна силно един по един.
- Това не е някакъв сън, нали? Как успяхте да дойдете до тук?

[Катрин Таргариен]

- Не, не е сън. - отвърна студено баща ѝ. - Ти ще ни кажеш как се уреди с този замък. Да не би... да си станала любовница на краля?
- Скъпи, нали се разбрахме да не я започваме още от вратата? - запротестира майката.

[Катрин Таргариен]

Катрин не можеше да повярва на чутото, но донякъде ги разбираше.
- Не, не е така. Кралството се управлява от кралица и не съм нейна любовница, уверявам ви. Спечелих си съвсем честно този замък. Тук така се случват нещата.

[Катрин Таргариен]

- Тия ги разправяй на някой друг! - извика баща ѝ. - Ей, момиченце, веднага казвай на кого си станала любовница, за да получиш замък. Никъде не ти дават замък просто така.

[Катрин Таргариен]

- Татко, казвам ви истината. - изрече Катрин. - Купих си дракон, започнах да ходя на лов, сега ходя и по събития и кралицата ме възнагради. Имам приятели, които правят същото нещо и живеят в замъци. Не съм ничия любовница, как може да мислите така за мен?

[Катрин Таргариен]

- Ще я видим тази работа. С теб определено не сме приключили.
Катрин покани родителите си вътре и помоли Орна да ги настани, докато тя се приготвя за пикника.

[Катрин Таргариен]

Катрин се прибра в дома си и отиде във всекидневната, където бяха родителите ѝ.

[Катрин Таргариен]

- О, най-сетне. - започна баща ѝ. - Мислехме, че няма да се върнеш.
- Дъще, защо закъсня толкова? Започнахме да се тревожим за теб. - включи се и майка ѝ.

[Катрин Таргариен]

- Добре съм, успокойте се. - отвърна Катрин.
Тя седна в едно от креслата и въздъхна. Знаеше, че я очаква труден разговор. Трябваше да им обясни абсолютно всичко и силно се надяваше родителите ѝ да не си мислят, че ги лъже.
- Знам, че имате много въпроси, затова ги задайте. Ще ви отговоря.

[Катрин Таргариен]

- Чудесно. - възкликна баща ѝ. - Аз искам да знам кой беше този мъж, който те наричаше "булче" пред всички. Той ли ти взе този замък?

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна. Благодарение на Каво, щеше да си има сериозни проблеми.
- Вижте, той наистина не е много добре психически. Той нарича всяка една жена булче. И не, не той ми взе този замък. Никой не ми го е взимал. Спечелих го с честен труд, трябва да ми повярвате!

[Катрин Таргариен]

- Дъще, как се печели замък с честен труд? - попита майка ѝ. - С честен труд е трудно дори къща да си вземеш, какво остава за замък. Виж, грях е да лъжеш родителите си. Имаме съмнения, че имаш влиятелен любовник и искаме...
- Не искаме. - прекъсна я бащата. - Настояваме да ни кажеш истината! Не ме принуждавай да те набия, както си знам, след което да те върнем обратно в Серанс! Няма да позволя да петниш семейната чест по такъв отвратителен начин!

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна. Наистина не можеше да разбере родителите си. Те никога до сега не се бяха държали така с нея.
- Нямам любовник, повярвайте ми. Вижте, това място е много по-различно от всички останали места. Забелязали сте драконите в двора ми, нали? - попита тя. - Е, купих си един такъв, когато пристигнах в Еритос. Записах го на уроци, за да се научи да се бие, след което започнахме да ходим заедно на лов. Видяхте и приятелите ми, нали? Благодарение на тях, ходим на групов лов, откъдето печеля много злато. Кралицата възнаграждава всеки, който държи чудовищата от покрайнините далеч от Еритос. Заради това притежавам замък. Повечето ми приятели също имат, а доколкото знам, нито един от тях няма любовник. Живея по-добре и от най-богатия благородник в това кралство. Обикновените хора живеят както намерят за добре. Тези от нас, които притежават дракони, се издигат по друг начин. Всичко е напълно честно, уверявам ви. Вие ме познавате. Мислите ли, че бих станала любовница на някого само за да получа злато и дом?

[Катрин Таргариен]

- Ти си млада и красива, Катрин. - отвърна майка ѝ. - Хората се променят, когато видят възможност, която да покрие интересите им. Ти винаги си живяла бедно, дъще. Ние с баща ти не можехме да ти осигурим това, което трябваше. Не можехме да ти купим нищо от нещата, които искаше.
- Много ясно, че бихме си помислили подобно нещо. - започна баща ѝ. - Ти наистина си млада и красива. В Серанс нямаше как да имаш любовник, който да ти осигури охолен живот, тъй като всички бяхме бедни там, но тук... Тук е доста по-различно.

[Катрин Таргариен]

- Значи ми нямате никакво доверие, така ли? - възкликна момичето. - Как може да мислите такива неща за мен?

[Катрин Таргариен]

- Искаме да ти имаме доверие, затова утре отиваш с майка си при някоя акушерка, която да те прегледа. - отвърна баща ѝ.
Майка ѝ го погледна учудено.
- Не, това е прекалено.
- Не е. Като се уверя, че е запазила честта си, ще ѝ повярвам.

[Катрин Таргариен]

Очите на Катрин се разшириха от ужас. Не можеше да позволи подобно нещо, но не можеше и да се отърве от това. Знаеше, че баща ѝ няма да се укроти, докато не научи дали наистина не е била с мъж. Нямаше как да помоли и майка си за съдействие, тя не криеше нищо от баща ѝ. Трябваше сама да си признае за Дейвид.
- Относно това... - започна тя, но замълча. Не знаеше как да им го съобщи. - Има един мъж, в който съм влюбена. И знам, че ще ме разберете напълно погрешно, но той не е мой любовник. Признавам, че спах с него и се опитвам да го спечеля, но не се получава...

[Катрин Таргариен]

Лицето на баща ѝ пламна от гняв. Той се изправи на крака. Не можеше да повярва, че дъщеря му все пак се е отдала на някакъв мъж, за когото не е омъжена.
- Видя ли? Казах ти аз, че само лъжи ще говори! Трябваше още от началото да започнем с това!
Мъжът се приближи до дъщеря си и я хвана грубо за ръката, изправяйки я от мястото ѝ, след което я зашлеви.
- Нали беше спечелила всичко това с честен труд? Дракони, лов, не знам си какво. Кой е този мъж? Казвай веднага, преди да съм те набил едно хубаво!

[Катрин Таргариен]

Очите на Катрин се насълзиха. Очакваше точно това да се случи. Знаеше, че няма да я разберат.
- Аз наистина го обичам. Не помня първия си път, тъй като бях пияна, но после пак го потърсих. Разберете ме...