Замъкът на Графиня Катрин Таргариен

[Катрин Таргариен]

- Курва! Превърнала си се в някаква долна курва! - извика баща ѝ в лицето ѝ. - Не ме интересува какво ще правиш, но още утре си събираш парцалите и се прибираме в Серанс. Ще те науча аз тебе!

[Катрин Таргариен]

Сълзи започнаха да се стичат по лицето ѝ. Не искаше да си върви.
- Не мога да си тръгна от тук. - отвърна тя. - Не мога да си тръгна просто така. Трябва да се сбогувам с приятелите си.

[Катрин Таргариен]

- Не ме интересуват приятелите ти! - извика баща ѝ. - Още сега отиваш да си събереш багажа, а утре сутрин хващаме първия кораб!

[Катрин Таргариен]

- Не, не мога да си тръгна. Татко, моля те, няма какво да правим в Серанс повече. Вие сте тук, можем да си живеем съвсем спокойно.
Изобщо нямаше намерение да напуска Еритос. Не искаше да се връща в онзи ужасен град.

[Катрин Таргариен]

Баща ѝ я удари още веднъж и тя падна върху креслото.
- За какво да оставаме тук? За да си близо до мерзавец, в когото си се влюбила? Няма да стане!
- Скъпи, недей така. Успокой се, нека обмислим всичко. - намеси се майка ѝ, опитвайки се да вразуми съпруга си.
- Няма какво да обмисляме! - отвърна той. - Това е последната ми дума, госпожичке! Няма да позволя дъщеря ми да се превръща в някаква курва, която се продава за злато и замъци! Прибираш се с нас в Серанс и се моли да се намери добър човек, който да те пожелае за своя съпруга, въпреки това, че вече си се отдала на друг! Не мога да повярвам, че единствената ми дъщеря е някаква мръсница!

[Катрин Таргариен]

Катрин се изправи. Все още не можеше да асимилира случващото се. Нямаше да си тръгне с тях. Нямаше да се върне в Серанс и да зареже всичко, което имаше в Еритос. Не ѝ пукаше за златото и замъка. Единственото, за което ѝ пукаше бяха драконите ѝ, приятелите ѝ и Орна. Трябваше да избяга от това място.
- Мразя ви! - извика тя срещу тях и избяга от всекидневната.
Хукна към входната врата, след което я отвори и се затича в неизвестна посока. Нямаше никаква представа къде да отиде, но не можеше да отиде при Елвира, тъй като родителите ѝ можеха да я потърсят там.

[Катрин Таргариен]

- Добре, така ли трябваше да постъпиш? И за мен е шок, че се е отдала на мъж, за когото не е омъжена, но трябваше ли да ѝ посягаш? Къде ще я търсим сега?
- Замълчи, жено. - изрече през зъби бащата. - Няма да се крие вечно. Все някога ще се върне и такъв хубав пердах ще ѝ тегля. Как си позволява да се държи така с нас?

[Силиа Фингел]

Силиа дойде пред дома на Катрин и пъхна една от бележките под входната врата, след което си тръгна.

[Катрин Таргариен]

Теон кацна в двора на замъка и Катрин слезе от гърба му. Момичето смъкна и чувалите със злато, които беше успяла да напълни от лова, както и онзи, в който беше наградата ѝ от събитието. Графинята влезе в замъка си и отиде в стаята си, за да остави златото при останалото.

[Катрин Таргариен]

Родителите на Катрин влязоха в стаята ѝ. Баща ѝ забеляза чувалите и грабна един от тях от ръцете на дъщеря си. Отвори го и очите му се разшириха. Чувалът беше пълен със злато. Той отвори и малката кесия и забеляза някакви кристали.
- Къде беше, момиченце? Какво е това нещо? Любовникът ти, нали? Той ти даде всичко това, нали? - изкрещя баща ѝ.

[Катрин Таргариен]

Катрин въздъхна мислено. Знаеше си, че нещо подобно ще си помислят.
- Бях на лов, татко. И помните ли онова парти, от което ме прибрахте? Беше организирано от кралицата, затова получих кристалите. Не съм се виждала с никого, заклевам се.

[Катрин Таргариен]

- Не на мен тези, момиченце. - извика баща ѝ и хвърли чувала със златото, след което скръсти ръце. - Била си на лов, така ли? И как така от някакъв лов се прибираш с чували пълни със злато?
Той я хвана с едната си ръка за бузите и започна да стиска. Съпругата му се намеси.
- Недей, не я наранявай.
- Ти не се меси, жено. - извика мъжът и избута съпругата си. - Казвай къде пак си си развявала байрака, момиченце! Няма да се срамя с дъщеря като теб!

[Катрин Таргариен]

- Бях на лов, заклевам се. - със затруднение отвърна Катрин. - Не ви лъжа.

[Катрин Таргариен]

Мъжът я зашлеви, след което я стисна силно за ръката.
- Сега ще ме заведеш при онзи, с когото си била! Ще го науча аз него, както и теб!

[Катрин Таргариен]

- При никого не съм била, татко. Бях на лов с приятелите си. - отвърна Катрин, подсмърчайки. - Не мога да ви разбера, наистина. Защо продължавате да ме обвинявате в неща, които не съм направила?

[Катрин Таргариен]

- Как да ти повярваме, момиче? - извика баща ѝ. - Видяхме с какви хора си се забъркала. Те хората не напразно са казали "С какъвто се събереш, такъв ставаш." Приятелките ти са нищо по-различно от курви, които си лягат с разни мъже. И ти си станала като тях. Как си могла?

[Катрин Таргариен]

- Татко, моля те, не говори така за тях. - отвърна Катрин. - Тук нещата са много по-различни от Серанс и те уверявам, че не са курви. Те са почтени жени. Това, че са решили да се забавляват малко, не ги прави курви.

[Катрин Таргариен]

- Почтени жени? На тях ли им казваш почтени жени? Почтена жена е тази, която не си вдига краката наляво-надясно. Почтена жена е тази, която не си ляга с различен мъж през някакъв интервал от време. Почтена жена е тази, която се е отдала на съпруга си и само на него! Почтена жена е майка ти, а ти... Ти никога няма да бъдеш почтена жена, защото вече си омърсена! Искам да видя този твой любовник! Няма да ти позволя да потъпкваш семейната ни чест! Не ме интересува кой е този негодник, но ще се омъжиш за него и ще измиеш този срам!

[Катрин Таргариен]

- Не! - извика момичето. - Няма да го направя! Не можете да ме накарате да се омъжа на сила!
Дори и да изпитваше нещо към Дейвид, не можеше да позволи подобно нещо да се случи. Така щеше да излезе, че нарочно го прави и само щеше да нарани мъжа.

[Катрин Таргариен]

Баща ѝ я избута да седне върху леглото.
- Какво означава "не", глупачке? - извика той. - Нали беше влюбена в този, който и да е той? Не ме интересува какво ще правиш, но няма да ти позволя да ни срамиш повече! Или ще се омъжиш за този мухльо, който и да е той, или се прибираме в Серанс и ще се омъжиш за друг.

[Катрин Таргариен]

- Съжалявам татко, но не мога да го направя. Няма да се омъжа нито тук, нито в Серанс.

[Катрин Таргариен]

- Единствената причина поради която не искаш да се омъжиш за този... Да не би да е женен вече? - баща ѝ не можа да се сдържи и отново я зашлеви. - Как си могла, уличнице? Да си лягаш с женен мъж! Как не те е срам? До там ли стигна? Нямаше ли необвързани мъже, че си тръгнала с женен мъж да се занимаваш? Не, не мога да повярвам! Ти си непоправима развратница! Не мога да повярвам що за дъщеря съм отгледал! Скъсвахме се с майка ти от работа, за да можеш да заминеш от онзи град и за какво? За да дойдеш тук и да си хванеш някакъв любовник, който е женен! Що за човек си ти? - извика той. - Срам ме е от теб! Проклет да е денят, в който се роди!
Мъжът излезе от стаята и затръшна гневно вратата. Очите на майката на Катрин се разшириха от изненада. Не можеше да повярва, че съпругът ѝ изрече такива думи. Жената седна до дъщеря си и погали косите си.
- Не го слушай, дъще. Ядосан е, но наистина не мисли това, което каза.

[Катрин Таргариен]

Катрин отблъсна ръката на майка си.
- Много добре знаеш, че точно това си мисли. - изхлипа момичето. - Не мога да повярвам, че вие сте мои родители. Изобщо не се държахте така с мен. И не, не съм ничия любовница и не съм спала с мъж, който да е женен. Сега се махни от стаята ми и ме оставете на мира вече.
Майката на момичето излезе от стаята ѝ. Катрин легна върху леглото и зарови лице във възглавницата. Не можеше да повярва в какъв кошмар се превърна животът ѝ. Момичето дори не можеше да се зарадва, че отново е с родителите си.

[Лилит ле Бланк]

Сенше кацна в двора на Катрин. Лилит слезе от гърба на дракона си и се приближи до входната врата, след което извади поканата с името на момичето и я пъхна под входната врата.

[Елвира Голдлийф]

Елвира дойде пред дома на Каво и пъхна една покана под входната врата на замъка, след което си тръгна.