Юки се дразнеше изключително много. Глупавият принц изобщо не беше дошъл да потърси животното. Вече се замисляше дали си струва да държи този проклет заек жив. - И без това си безполезен... - въздъхна жената, галейки козината на животното. - Какво да се прави, ще те гледам още малко, няма да се лиша от наградата. Юки отново хвърли треви върху заека и го остави. Надяваше се Афсол да се появи.
Post by Афсол Фингел on Dec 4, 2022 19:45:15 GMT 2
Афсол се появи пред дома на Юки. Принцът искаше да провери как жената се грижи за заека и дали е още жив. Той почука на вратата и зачака лисицата да му отвори.
Post by Афсол Фингел on Dec 4, 2022 19:52:20 GMT 2
Афсол въздъхна. - Знам, знам. - изрече той. - Така и така са станали три дни, може да се погрижиш за него и утре, след което аз ще дойда да го взема и да се погрижа за него. Добре ли е животното?
Юки въздъхна, този идиот изглежда нямаше да влезе вътре. Е, нищо, скоро щеше да го обере. - Ще се оправя още ден, предполагам. - сви рамене тя. - Жив е, яде, не знам колко по добре би могъл да бъде един заек.
Post by Афсол Фингел on Dec 4, 2022 19:56:37 GMT 2
- Не разбирам много от зайци, но щом е жив и здрав, значи ще издържи още няколко дни. - изрече принцът. - Утре ще го взема, довиждане. Афсол пожела лека вечер на жената и си тръгна.
Юки хвърли поредната порция треви към заека. Животното изглеждаше леко мръсно, но на лисицата не ѝ пукаше. - Да си те къпе онзи идиот, като те вземе. - изсумтя тя. - Моята работа е просто да те опазя жив, така че яж! Заекът погледна въпросително към жената, но естествено не разбираше нито дума от казаното. Животното се приближи до тревите и започна да хрупа, за щастие на Юки. - Ето, нищо ти няма, добре си, все още мога да обера глупака, чудесно. - подсмихна се Юки.
Post by Афсол Фингел on Dec 5, 2022 21:24:41 GMT 2
Афсол сбърчи вежди. - Скъпоценности? Не нося подобни неща със себе си, защо? Ще ме изнудваш да ти дам скъпоценности, за да се погрижа за заека? - повдигна вежда Афсол.
Post by Афсол Фингел on Dec 5, 2022 21:29:10 GMT 2
Афсол едва се сдържа да не се изсмее. - Титла в кралството ми? Там едва ли ще ти хареса, пък и не знам каква титла бихме могли да ти дадем, при положение, че с нищо не си допринесла за каквото и да е в кралството.
Жената въздъхна и изкара заека, след което го връчи в ръцете на принца. - Ще видим как работят. - ядно отвърна тя, след което затръшна вратата под носа му.
Post by Серена Калахан on Jan 23, 2023 20:44:34 GMT 2
Служителят дойде с гвардията, която отне 500 000 злато от хазната на Юки. Мъжът остави бележка, която гласеше: "Участието Ви в събитието на кралицата приключва, защото идеите Ви не съответстват на кралските стандарти за психическа стабилност. Отнехме 500 000 злато, дано това Ви накара да се замислите над държанието и мислите си и Ви подсети по-скоро да потърсите професионална помощ за проблемите с психиката си.
Юки тъкмо се прибра, когато забеляза как членове на гвардията отнемаха златото ѝ. Дори не пожелаха да я изслушат, за да се опита да ги съблазни и да спаси парите си. Жената влезе в двореца си още по-бясна. Онзи нещастник Каво щеше да си плати за това, което стори, при това прескъпо.
Post by Серена Калахан on Feb 13, 2023 8:11:16 GMT 2
Гвардията присвои нужната сума и кристалите от хазната на Юки, след което оставиха бележка. "Бяхте избрана да участвате в събитието на кралица Клара, но изгубихте. Конфискувани са 500 000 злато и 300 кристала, за да се заплати победата на Лилит ле Бланк."
Юки се прибра, заедно с новия си роб. Още след като влязоха в замъка, жената се обърна към него. - Вече няма нужда да се преструваш. Надявам се да ми кажеш кой си в действителност. - студено попита жената. - Знаехме, че ще е трудно да те заблудим. Аз съм тринадесетият генерал на Господаря Зарган от Долината на Кошмарите - Йошихиде Ято. - отвърна "робът" Юки изцъка с език. - Прекрасно. - саркастично отвърна тя. - Ами ако не те бях избрала? Щеше да убиеш някой невинен? Долината на Кошмарите обожава да напомня как човешката раса е приятелска за вас. - И това е напълно вярно. - отвърна мъжът. - Познаваме те, шансът да не ме избереш беше нищожен. Като твой роб единственото ми задължение ще бъде да се уверя, че няма да осуетяваш още плановете ни. - Като мой роб, задълженията ти ще бъдат каквито реша аз. - грубо отвърна Юки. Мъжът се подсмихна. "Ще видим тази работа."