Юки се върна и изсумтя, когато забеляза Ято, седнал на кресло в хола и подпиращ краката си на масата ѝ за хранене. Мъжът се изсмя с глас, когато я видя. - Записала си се за участие в някакво ловно събитие. Ти тъпа ли си? - подигравателно изрече той. - Откъде знаеш? - ядно отвърна жената. - Не е трудно за мен да знам къде си и какви планове кроиш срещу нас. Все пак за това съм тук, забрави ли? - наклони глава той. Лисицата извъртя очи. - Не виждам как записвайки се на някаква простотия, от която ще изкарам злато "кроя планове срещу вас". Не планирам да умирам от глад по тези земи. - Това е похвално, но като ти гледам "арсенала", не виждам как ще ти се получи. Няма как да използваш собствените си умения с тези чудовища, а драконите ти са по-слаби и от най-жалките ми импове. - изсмя се отново "робът". - Колко хубаво, че робът ми е загрижен за безопасността на господарката си. Няма нужда да се тревожиш, робе. - натърти тя на обръщението. - Аз и "по-слабите ми от имп" дракони ще се справим прекрасно. - Ще видим тази работа. - ядно отвърна мъжът. - Единственото, което искам да видя е как спираш да цапаш масата ми с обувките си, нещастник такъв. - злобно изрече лисицата. - По принцип бих уважил желанието Ви, господарке, но... току що се сетих, че не ми пука. - през смях отвърна "робът". Юки изръмжа от гняв, след което отиде в стаята си. Трябваше скоро наистина да направи нещо по въпроса със силата на драконите си.
Юки се върна в замъка с двата си дракона. Ято я чакаше пред входа със скръстени ръце. - Значи все пак успя да си намериш по-силен дракон. Поздравления, не си чак толкова тъпа явно. - подигравателно изрече той. - Прибирай се вътре, изобщо не ми е до теб в момента. - студено отвърна лисицата. - Стига да не използваш тези чудовища, за да нараниш господарите ми, не се интересувам какво смяташ да правиш с тях. Бъди сигурна, че няма да позволя дори да опиташ. - Сигурна съм единствено, че в момента пред себе си виждам роб, който си позволява да повишава тон на господарката си. Надявам се знаеш какво се случва с такива роби. - злокобно отвърна Юки. - Значи още по-добре, че не съм никакъв роб. - невъзмутимо отвърна демонът. - Нима? - изсмя се лисицата. - Спечелих ли те от арената? Спечелих те. Сега влизай вътре, за наказание ще почистиш целия замък. - Ти полудя ли? Това няма да се случи. - невярващо повиши тон мъжът. - Ще се случи, иначе ще се погрижа някой от свитата на Зарган да заплати с живота си за неподчинението ти. Ято изсъска. Макар и да бе тук да наблюдава лисицата, силата ѝ не беше за подценяване. Не смяташе да изпълни абсурдната ѝ заповед, но все пак престана да говори и влезе в замъка.
Ято видя поканата за парти, адресирана до Юки. Демонът изцъка с език, онази нещастница не се беше прибирала от няколко дни. Ако не използваше умението си, за да я следи, би помислил че е мъртва и би се зарадвал, но уви, съдбата не го бе благословила с такъв късмет. Трябваше да намери начин да я уведоми.
Ято беше изключително недоволен, защото лисицата от доста време не се бе връщала в дома си. Въпреки че използваше едно от уменията си, за да следи действията ѝ, същества като нея имаха навика да бъдат доста непредсказуеми, а колкото по-далеч се намираше, толкова по-трудно щеше да му бъде да я спре, ако опиташе да стори нещо срещу Долината на Кошмарите. Мъжът ядно въздъхна, засега се налагаше да остави нещата така, поне бе успял да се увери, че човешкият слуга повече няма да бъде използван срещу тях.
Ято вече умираше от скука. Проклетата лисица се бавеше страшно много с изпълнението на малоумното събитие, на което се записа, а и никой от враговете ѝ не идваше да я търси. Демонът трябваше скоро да си намери развлечение, не предполагаше че тази задача ще бъде толкова мудна.
Ято повдигна вежди, забелязвайки, че лисицата се прибира. - Какво стана? Провали се и се връщаш с подвита опашка, нали? - изсмя се "робът". - Разбира се, че не. Аз никога не се провалям, надявай се скоро жалката Ви пасмина да не разбере това по трудния начин. - невъзмутимо отвърна Юки. - Значи си изпълнила онова събитие? Колко жалко, надявах се да умреш в някоя битка, особено с онзи безполезен дракон. - отвърна Ято. - Имаш ли да казваш нещо съществено, или ми говориш само и единствено, за да се намираш на приказка? - повдигна вежда лисицата. - Много добре знам, че ме следиш и знаеш добре какво се случваше в онази ловна зона. Не съм малоумна. - Долината на Кошмарите ще прецени това. - невъзмутимо отвърна "робът". - Вместо да философстваш, изчисти замъка, робе. - Добре знаеш, че не планирам да правя това. - Добре знаеш, че грам не ме интересуват плановете на един роб. - студено отвърна лисицата и отиде в стаята си.
Ято не разбираше какво печели от тази глупава мисия, която Господарят Зарган му възложи. Лисицата не правеше нищо срещу Долината на Кошмарите, нито изглеждаше като в дома ѝ да има нещо, което може да им навреди. Знаеше за враждата ѝ с една от факциите в Долината, но тя не предприемаше никакви стъпки. Омръзнало му бе да се прави на роб, надяваше се скоро да получи разрешение от Господаря си и да се прибере у дома.
Ято се чудеше как точно планира лисицата да допринесе за глупавото събитие, на което се записа, след като все още не си беше мръднала пръстта да разрешава каквото и да било. В крайна сметка реши, че не му се занимава с нея, ако загубеше златото си, щеше да е изцяло по нейна вина.
Ято влезе във всекидневната и забеляза, че лисицата подрежда някакви парчета пергамент и изглежда сякаш мисли над тях. - Какво правиш, глупачке? - усмихна се саркастично "робът". - Не е ли очевидно? Опитвам се да разреша онзи малоумен случай, няма да изтърва това злато. - ядно отвърна Юки. - Има ли смисъл? Използвайки уменията си виждам, че си единствената, която е ходила в онзи дворец от Вашия отбор. След като съотборниците ти са толкова нехайни, какво очакваш да постигнеш? Не си особено умна, а и очевидно те не искат да работят с чудовище като теб. - подигравателно отвърна демонът. - Грам не ме интересува какво искат онези безполезни нещастници. Ще взема това злато, дори и активно да се опитат да ме саботират. Ако посмеят, просто ще ги убия всичките. - гневно отвърна лисицата, след което тръгна към кралския дворец. - Идиотка. - Ято извъртя очи.
Юки внесе златото в дома си, след което побърза да намери безполезния си "роб". - Стига си мързелувал, а отиди и остави златото, което спечелих в хазната. - невъзмутимо изрече тя. - Откъде-накъде? - студено отвърна Ято. - Не мисля да правя подобно нещо. - Ще правиш каквото ти заповядам, при това веднага, освен ако не желаеш господарят ти да те получи обратно, на части. - злокобно изрече лисицата. Демонът въздъхна и се запъти към чувалите. Някой ден това проклето изчадие щеше да си плати, заедно с нещастните човеци.
Post by Серена Калахан on Jun 2, 2023 18:12:39 GMT 2
Служителят пристигна до дома на Юки и остави бележка за нея, която гласеше:
"Избрана бяхте да участвате в събитие заедно със следните хора: Евдемия, Лилит, Афсол, Юки, Дейвид, Каво. Имате персонална задача. Посетете село Виталити и шерифът - Лоарка. Тя ще Ви обясни повече за проблема си и ще Ви каже как да продължите."
Юки прочете бележката и въздъхна. Беше се паднала в отбор с Каво, а това не вещаеше нищо добро. Поне получи първата задача, надяваше се да успее да разреши мистерията бързо, за да не съсипят всичко малоумните ѝ съотборници. Тя се запъти към уреченото село.
Каво са активира ама тъй че да не го види мъжката курва. - Але курво тука дояздих с кончо да ти казвамк че си са паднала да прайш работата ве. - зверски ама плашеливо каза Каво да не му го бутне.
Юки повдигна вежда. - Паднала съм се да... правя работата?! - раздразнено отвърна жената. - Ако си дошъл да обслужвам теб и коня ти, това просто няма да се случи. - отсече тя.
Каво цъкцъка тъз много патрава беши бе господа. - Але курво на евентенето си са паднала да прайш работата ве ама онез не дават хартишката и вещицата тряа да ги лупаме яко направо да им го бутнем в гракляна виками с кончестър. - яко и мило каза Каво.
Юки наистина нямаше представа за какво говори този психически нестабилен мъж. Вероятно имаше предвид, че е била избрана да участва в събитието с него, но не разбра нищо от останалите му думи. Лисицата въздъхна тежко. - Добре, отначало. Каква вещица и каква "хартишка"? Кой е трябвало да ти ги дава и защо? От мен какво се иска в случая? - опита се да разбере повече тя.
Каво са пляска главата. - Але курво ти свистор ли имаш в ушите ве тряа да ходиш да прайш евентажийницата в туй кралство Крестан ве. Там зели някаква вещица и карти някакви зели някакви пирати ний заяздихми с кончо ама те много си напрайха остите направо като курвата са прости с кончо щяхми да ги помпим в гъзарете ама кралицата на спря ве тряа да говориш с кралицата и да ги помпиш в анала пиратите ве. - обясливо каза Каво.
Юки на свой ред се плесна по челото. - Не знам какво е "свистор", но очевидно ти си този, който има проблеми. - гневно отвърна тя. - Сериозно ли задачата ми е да изнасиля някакви пирати? Добре, как се казват и къде да ги търся?
Каво говори. - Але курво не ве при кралицата тряа да дояздиш ве щяла да идва някаква дето са прайли калабалъка ама ся няма и тряа да киризиш кралицата ама пиратите казаха че тя е курва ве то само с курви са напълни тука. - адски каза Каво и са изплаши щото мъжката курва да не са активира и да му го бутне в анала ся.
Юки въздъхна. Очевидно нямаше да получи особено смислена информация, явно трябваше да говори с тази кралица, за да разбере повече. Поне знаеше, че съществуват пирати, карта и отвлечена вещица, макар че не разбираше защо някой ще иска да спасява вещица. - Добре, ще ида в това кралство и ще се оправя сама. Можеш да си вървиш. - тя му махна с ръка и затвори вратата, за да се приготви.
Каво препсува мъжката курва ама да не го чуй че да не му го бутне и препсува и курвата че не е дояздила да става една яка булка. Каво си зе кончото и тръгнаха да си праят потопа.
Post by Силиа Фингел on Jul 16, 2023 12:08:34 GMT 2
Служителят пристигна и остави бележка:
"Пратеникът за следващата задача е Серена. Нейната персонална задача е следната: Хейлена тайно се е промъкнала в таверната на Мао, който се е оплакал на кралицата. Бао Фей желае пратеник да отиде в таверната и да провери какво се е случило.
Отидете до дома на Серена и ѝ предайте подробно какво се е случило по време на посещението ви в Крестън."