Post by Серена Калахан on Jul 20, 2023 19:03:26 GMT 2
Серена въздъхна и започна да разказва. - На партито ти казах повечето от това, което се случи, но ще започна отново. Ходих до онази таверна, срещнах дъртака, за който ми спомена. Той беше хванал крадлата и искаше да я арестува гвардията, но тя твърдеше, че е невинна и ме помоли да ѝ помогна, защото знаела тайни за кралицата. Щях да ѝ помогна, но после този дъртак показа доказателства за кражбите ѝ. Реших, че след като ме лъже за кражбите, няма как да ѝ имам доверие и за тайните на кралицата, а и едва ли са особено важни, след като задачата ни е да върнем онази жрица, освен ако тази кралица не е замесена, разбира се. - момичето сви рамене и продължи. - После отидох в двореца и краля беше абсолютно неадекватен, както винаги. Крадлата избяга и той нямаше никаква представа къде може да е и как ще я заловят. - след като приключи историята си, момичето отново въздъхна. - Задачата ти е следната: Бао Джин има нужда от спешна помощ със сдобиването на рядка книга. Отидете в замъка и разговаряйте с краля. Имам обаче лоши новини, трябва да я изпълниш заедно с Каво...
Юки се разгневи, когато чу името на онзи луд. - Прекрасно, значи онези в Крестън няма да получат никаква помощ. Не знам как ще се сработя с този ненормалник и как ще се сдържа да не го убия, след простотията, която спретна предния път. Благодаря за информацията, Серена. Ще отида в дома на лудия и ще тръгнем от там.
Post by Силиа Фингел on Jul 22, 2023 10:22:16 GMT 2
Служителят пристигна и остави бележка:
"Пратеникът за следващата задача е Серена. Нейната задача е следната: Бао Фей има нужда от вашата помощ. Посетете кралицата в тъмницата и разговаряйте с нея.
Отидете до дома на Серена и ѝ предайте подробно какво се е случило по време на посещението ви в Крестън."
Юки се прибра с врабчето и тръшна клетката на масата. Ято я изгледа скептично. - Смяташ да ядеш живи птици ли вече? Не, че ме учудва, но бих бил благодарен да го направиш на място, където няма да виждам. - раздразнено изрече той. - Не ме интересува какво ще виждаш, съветвам те да млъкваш, ако не искаш да ти натикам тази птица в устата. - гневно отвърна Юки. Лисицата извади една торбичка със семена от лечебни треви и ги даде на врабчето, надяваше се да не вземе да пукне, тъй като златото ѝ трябваше.
Юки започваше да губи търпението си с тази проклета птица. Врабчето непрекъснато чуруликаше, а шумът дразнеше лисицата дотолкова, че започваше сериозно да обмисля подмятането на роба си и просто да го изяде. "Овладей се, Юки, златото ти трябва." Повтаряше си наум жената, докато хранеше врабчето със семена. Надяваше се другите два дни да минат по-бързо и онзи идиот тъмния елф да не прецака труда ѝ, защото щеше да си го получи.
Юки нахрани проклетата птица. Животното непрестанно чуруликаше и съвсем изваждаше лисицата извън нерви. "Още само ден, Юки, потърпи." Отново си напомни тя. Ако онзи тъмен елф посмееше да я прецака, светът щеше да му се стори малък.
Юки ликуваше, защото за последен ден ѝ се налагаше да се грижи за тази тъпа птица. Лисицата нахрани животното, увери се че е изяло всичко и е добре и взе клетката, запътвайки се към дома на онзи малоумник Конър.
Юки най-сетне се прибра с яйцето, след което ползва едно от уменията си, за да му помогне да се излюпи по-бързо. Както и с предните ѝ дракони, този също достигна оптималната си възраст почти мигновено. - Ще те нарека Киана. - изрече лисицата. - Доколкото разбирам имаш и човешка форма. Покажи ми я. Драконът кимна и се трансформира в човешката си форма. - Добре, прекрасно. Надявам се да си ми от полза. - изрече лисицата. - Ще направя всичко, което наредите, господарке. - отвърна Киана. - Прекрасно, като за начало изпий тази отвара. - Юки подаде на Киана отварата, връчена ѝ от организаторите на събитието, след което драконът я изпи. Ято наблюдаваше всичко това със скептичен поглед, но реши да не казва нищо.
Ято най-сетне бе успял да открие проклетата лисица. Нямаше представа защо е сменила отново външния си вид и защо се престори, че не го познава, но нямаше да остави нещата така. Робът направи заклинание, с което успя да изкара на яве истинската ѝ същност.
- Какво искаш, глупако? - гневно изрече Юки. - Не ми е до простотиите ти в момента, трябва да продължа да се превръщам в онази проклета досадница, ако искам златото от събитието.
- Всъщност, тя сякаш е по-добрата ти версия. - засмя се подигравателно робът. - Искаше да спре сделка за продажба на роби, само ако имах същия късмет и ти да смяташ робството за нещо негативно.
- Робството е най-малкото, което ти и проклетия ти господар заслужавате, но това е друга тема. Казвай какво искаш, защото нямам особено много време за небивалиците ти. - Юки извъртя раздразнено очи.
Юки изсумтя. Другата глупачка. - Добре, добре, ще отида. Ако няма нищо друго, можеш да се разкараш от погледа ми. - раздразнено отвърна тя и махна с ръка.
Юки се беше напила доста и едва успя да се довлече обратно до замъка си, където най-сетне силите я напуснаха и се сгромоляса на двора, пред вратата на дома си.
Ято излезе да види какво причинява шума, който чуваше и се изсмя, когато забеляза проклетата лисица забила лице в земята. "Робът" се върна вътре и взе металния ръжен от камината, след което излезе обратно и започна да побутва Юки с него, надявайки се най-после да е умряла. За лош късмет, тя все още дишаше, но цялото ѝ лице бе покрито с кръв и кал от земята. Мъжът отново се изсмя и захвърли ръжена по нея, след което влезе в замъка и затръшна портите зад себе си, за да си знае.
Момичето влезе в трапезарията. В сравнение с мазата, в която Парват я държеше, това място беше прекрасно. Въпреки всичко, Алиса продължаваше да се страхува за живота си. - Искали сте да ме видите... - плахо изрече тя.
- Да, Алиса беше, нали така? - наклони глава лисицата. - Както ти казах и вчера, искам да свършиш нещо за мен. Спокойно, не е опасно, или поне не би трябвало да бъде, ако внимаваш.
- Ще наема няколко идиота от кралството да те заведат, не искам да ти се случи нещо по пътя. Няма да посмеят нищо да ти направят, не се тревожи. Ще те заведат до една империя на име Калабрия и ще те оставят там. Ще се представиш за съветник от кралство на име Лестрия и ще кажеш, че си пропътувала цял континент, за да се срещнеш с императора, тъй като принцесата има интерес към него. Когато успееш, ще ми върнеш отговора му. Ако се опита да те отпрати, или се направи на интересен, ще му дадеш това. - тя подаде на жената изкусно нарисуван портрет, изобразяващ лика на Юки, като лисичите черти бяха умело прикрити и тя изглеждаше като изключително изящна човешка жена.
Алиса слушаше и кимаше, макар и всичко това да ѝ се струваше непосилно. - Господарке, простете, но... Аз съм неграмотна. Никой няма да ми повярва, че съм живяла в кралство.