Кристална пещера

[Серена Калахан]

Мистериозно място с огромна открита площ. Никой не знае дали природата е изградила това място, или е дело на някого.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид дойде заедно с Ливия в кристалната пещера. Разхождаше се с робинята си, за да може тя да се запознае с Еритос. Бяха се отдалечили доста на изток, затова Дейвид реши да провери и въпросната кристална пещера.
- Е, Ливия, какво мислиш за това място? - попита мъжът.

[Дейвид Грейвс]

Ливия огледа пещерата.
- Красиво е. - изрече робинята. - Малко ви завиждам, че често ще посещавате мястото.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид се засмя.
- Нали знаеш, че ти също можеш да го посещаваш? - попита мъжът. - Никой няма да ти забрани, нито ще ти направи забележка, че си дошла тук. Дори и след събитието, можеш да идваш.

[Дейвид Грейвс]

Ливия се усмихна.
- Благодаря ви. - изрече тя.

[Катрин Таргариен]

Катрин реши да разгледа кристалната пещера. Момичето влезе вътре и дочу гласове от дълбочината. Почти веднага разбра, че това бяха Дейвид и робинята му. Тя се скри зад един масивен кристал и реши да наблюдава двамата.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид въздъхна.
- Няма нужда да ми благодариш на всяко изречение, Ливия. - изрече мъжът. - Искам да се чувстваш добре на това място, както и в моя дом.

[Дейвид Грейвс]

Ливия се усмихна.
- Но аз наистина съм благодарна за всичко, което правите за мен. Учите ме да чета и пиша, позволявате ми да се разхождам с вас. - изрече момичето. - Предишните ми господари не правеха такива неща за мен.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид тежко въздъхна. Все още нямаше идея какво е изживяла Ливия в миналото. Мъжът постави ръце върху рамената на момичето.
- Съжалявам за всичко, което ти се е случило. Вече няма нужда да се притесняваш от нищо. - изрече той. - Понякога имам усещането, че се срамуваш да споделиш от какво имаш нужда. Бих се радвал, ако започнеш да ми имаш малко повече доверие. Може да съм твой господар, но това не означава, че ще те третирам по лош начин.

[Дейвид Грейвс]

- Благодаря ви. - изрече момичето, сетне въздъхна. - Извинявайте, просто не знам какво да кажа. Трябва ми време, за да свикна с този начин на живот. Все още е твърде хубаво, за да е истина.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид отново се засмя.
- Но е истина, Ливия. И ще бъде така. - отвърна мъжът. - Освен ако не сториш нещо, което да ме накара да изгубя доверие в теб и да се държа лошо.

[Дейвид Грейвс]

Ливия поклати глава.
- Не бих сторила нещо лошо. - изрече робинята. - Не бих захвърлила този начин на живот за нищо на света.

[Катрин Таргариен]

Катрин изсумтя. Нямаше сила на този свят, която да я убеди, че тази Ливия не спи с Дейвид. Момичето реши да се покаже.
- О, здравейте. - престори се на учудена тя. - И вие ли дойдохте да разгледате кристалната пещера?

[Дейвид Грейвс]

Дейвид се обърна към Катрин, а Ливия застана встрани от него.
- Здрасти, Катрин. - изрече Дейвид и се усмихна. - Разхождаме се с Ливия из кралството. Показвам ѝ местата, които трябва да запомни, за да може да изпълнява задачи по-нататък.

[Катрин Таргариен]

Катрин се засмя.
- Еритос не е чак толкова голямо кралство, че да се обърка. - изрече момичето. - От доста време ти е робиня, трябва вече да е свикнала.

[Дейвид Грейвс]

- Е, все още не е. - въздъхна мъжът. - Това обаче не ни спира да обикаляме. Скоро ще се научи на всичко, което ѝ е нужно.

[Катрин Таргариен]

Катрин се изсмя, макар и да не ѝ беше до смях.
- Разбира се, че ще се научи. Те са наши роби, трябва да задоволяват желанията ни, нали, Ливия?

[Дейвид Грейвс]

Ливия не разбираше защо това момиче се обръща към нея.
- Предполагам, че сте права. - отвърна робинята. - Ние сме роби, длъжни сме да изпълняваме желанията на господарите си.

[Катрин Таргариен]

- Да, точно така. - изрече Катрин. - Какви желания има Дейвид към теб, освен да обикаляте из кралството?

[Дейвид Грейвс]

Дейвид скръсти ръце.
- Да се научи да чете и пише и да свикне с по-тежката домакинска работа в замъка, предимно. - отвърна той вместо Ливия.

[Катрин Таргариен]

Катрин се учуди.
- Не знаех, че е неграмотна. - изрече момичето. - Не мога да кажа лесно ли е да научиш някого да чете и пише, тъй като Орна и Денк дойдоха грамотни при мен. Ще се справи, няма как.

[Дейвид Грейвс]

Дейвид се усмихна гордо.
- Зависи от човека, предполагам. Ливия бързо се учи. Научи азбуката, заеква докато чете, но това е нещо нормално. Дори работим върху по-естетичен почерк. - отвърна мъжът.

[Катрин Таргариен]

Катрин едва се сдържаше вече.
- И след като приключат уроците ѝ по четене и писане, сигурно следват такива по сексуално образование?

[Дейвид Грейвс]

Дейвид изсумтя.
- Не можа да се сдържиш, нали? - скръсти отново ръце мъжът. - Още от както дойде, това ти беше в главата. Виж какво, Катрин, не разбирам какво искаш да постигнеш с тези въпроси и тази налудничава ревност. Преди време ти казах да потърсиш проблема в себе си, явно не си го сторила. Не смятам да те удостоявам с отговор относно това, защото нямаш право да ме питаш такива неща при положение, че между мен и теб няма нищо. Хайде, Ливия, тръгваме си.
Дейвид хвана робинята си за ръката и с бързи крачки тръгна към изхода. Не разбираше защо Катрин позволява на ревността си да я заслепи, може би тя самата не осъзнаваше изцяло колко грешно е мисленето ѝ, но не желаеше да се занимава с това.

[Катрин Таргариен]

Катрин извика от яд.
- И иска да ме убеди с думите и държанието си спрямо тази дрипла, че не спи с нея? Но да, направо успява. - саркастично изрече момичето и напусна пещерата.